Тракия е смятана са страна на мъдростта.
Вярвало се, че в северните земи се разпореждал синът на Великата богиня майка в слънчевия си образ – Аполон, който е олицетворение на светлото прозрение.
Наименованието траки е употребено за първи път от Омир. С него той нарича воините, пристигнали от долното течение на река Марица, на помощ във войната срещу Троя.
Траките са нелитературен народ. Знанието при тях се предавало чрез специални обреди в затворени тайни общества. Това е консервативен тип култура и много често натрупаните знания и умения се съхранявали по-продължително, отколкото в литературните общности.
Знанието се предавало само на достойните и посветените. Посветените в най-висока степен получавали енергийно безсмъртие.
Правилата, по които живее нелитературното общество, са по-силни от писменото законодателство, а спазването им е било по-строго.
Целият живот на траките бил ритуализиран. Едни от най-сложните обреди, които изпълнявали, били свързани с безсмъртието.
Една от ключовите фигури в тракийската митология е тази на Орфей. Той бил смятан за ученик и син на Аполон.
Името Орфей се среща за първи път в един фрагмент на елинския поет Ибик през VI в. пр. Хр. и е придружено от определението – „блестящо известният“.
Записът отразява една многовековна традиция да се слави обобщения образ на певеца, който е проницател, лечител, учител, цар и жрец.
Друг митичен тракийски образ е този на Залмоксис.
Според Херодот Залмоксис е тракийски цар и бог на тракийското племе гети, които вярвали в безсмъртието на душата и задгробния живот.
Гетите смятали, че след като умрат, отиват при Залмоксис. При тях имало традиция да пращат пратеник на всеки 5 г., който да известява на бога техните нужди и желания.
Херодот казва, че Залмоксис бил роб и ученик на Питагор. След като се освободил и забогатял, Залмоксис се върнал в Тракия и въвел доктрината на Питагор сред съвременниците си.
Тракиецът пътувал и в Египет. След като се завърнал в родината си, въвел сред траките идеите на египтяните за задгробния живот.
Орфей и Залмоксис са обобщени и безсмъртни образи на царете жреци, за които се вярва че са обожествени.
Коментари