Келтите, които могат да бъдат открити в историческите хроники и под името гали или галати, са древен индоевропейски народ. Най-ранните сведения за тях са датирани от средата на І хилядолетие преди Христа. Името келти се използва когато се говори за материалната култура на древния индоевропейски народ, както и за социалната му организация. Етнографите също използват това название при разглеждане на тяхното наследство.
Популациите на този народ най-рано са идентифицирани благодарение културата Халщат от 750 до 400 година преди Христа Археологическите находки, свързани с тази древна култура позволяват да се отделят келтите от съседните им племена и народи.
Откъде идват названията гали и галати и кои области заемат в античността?
Келтските племена в областта Галия са използвали името галати, което ги обединява, но единно келтско самосъзнание през античния период не съществува. Не съществува и културно наследство между древните келти и народите, които днес говорят келтски езици. Различават се докелтски и келтски период в историята им.
Докелтският период обхваща времето преди разселването им в Централна и Западна Европа. Това са различни култури, основно археологически, от бронзовата епоха.
След VІІІ век преди новата ера те са изместени от Халщатската и Латенската култури, които са създадени след разселването на келтите.
Халщатската култура обхваща периода от 1200 до 450 година преди новата ера и се отнася до ранножелязната епоха, която се представлява от войнстващи селяни от келтските племена.
Латенската култура се отнася до V-І век преди новата ера и е свързана с обработката на стъклото от келтски народностни групи. От V до І век преди новата ера келтите извършват най-голямото разселване в историята си и така се оказват население, живеещо на територия от Британските острови до Мала Азия. Най-значително и важно е присъствието им по нашите земи.
Създават ли келтите свое царство на наша територия и какво знаем за тях от присъствието им тук?
Келтите оставят трайни следи на наша територия и макар че траките ги побеждават и прогонват, историята помни присъствието им на Балканите.
И няма как да бъде иначе, след като келтите правят силно впечатление с вида си на гръцките и римските летописци. Тези варварски народи са руси или червенокоси, снажни, макар че ръстът им е около 150-160 сантиметра. Със светлата си кожа те впечатляват мургавите народи в южните части на континента. Има обаче и представители сред тях от средиземноморски тип, което говори за силно смесена популация от хора. В бой влизат голи, намазани с масло. Бойните им възгласи особено силно въздействат на противника.
Както всички други индоевропейци, келтите изграждат своя йерархия в обществото. На най-високото стъпало е Героят, изключителната личност, с огромна сила и мъжество. Той съперничи само на безсмъртните богове. Затова стремежът на воина-келт е да подражава на Героя. Такива героични фигури има и при останалите племена. За траките това е Орфей, за гърците - Херакъл.
Семейната единица при келтите е доста любопитно устроена. Семейството се създава на договорни отношения между мъж и жена. Жената донася зестра, запазвайки правото си върху нея по време на семейния живот. Ако мъжът и жената прекъснат договора, жената взима зестрата си.
Омъжената жена остава член на своя род, а не става член на рода на мъжа, с когото живее. Извънбрачните деца, както и дъщерите в семейството, остават членове на рода на майката.
Всяко келтско семейство принадлежи към род, в който влизат семействата по линия на бащата. Така децата, родени в семейството от съжителството на мъжа и жената, принадлежат към рода на мъжа. Най-важното в един род не е икономическата база, а духовната връзка още от тотемни времена. Всеки род почита различни животни. Родовете от кръвната връзка на един мъж образуват племе. И то е най-високата обществена структура при келтите.
Племената при келтите са много големи, някои от тях наброяват 300 хиляди човека. Териториите им обаче са малки. От летописите са познати над 305 келтски племена.
В началото на І хилядолетие преди Христа начело на племето при келтите стои крал. По-късно тази титла е сменена от племенен вожд, когото избират всяка година. Така аристокрацията покачва своето влияние. По време на война се избира военачалник.
В края на хилядолетието някои военачалници правят опити да задържат властта, да обединят няколко племена и да създадат държава, но неуспешно.
Самото общество също има интересно устройство. В летописите са описани три основни групи: друиди, конници и свободен народ.
- Конниците са аристократите - благородници, които владеят значителни земи. Тяхната сила се крепи на клиентите. Това по същество са васали, които подкрепят благородника и неговите действия. Чрез покровителство, дарение или лични качества всеки аристократ привлича клиенти и тяхната бройка определя неговото влияние.
- Свободният народ са селяните и занаятчиите, които имат задължения към конниците и положението им е близко до това на робите. Отделно съсловие на роби при келтите също има, но те са нещо като непълноправни членове на рода, които биват използвани като слуги и помощници.
- Друидите са религиозните водачи на общността. Те са жреците, пророците, знахарите и магьосниците. Особено вещи келтите са били в магьосничеството и затова тази организация е забранена от римляните след завладяване на териториите им през І век преди новата ера.
- Трябва да се отбележат и други основни групи в обществото - на филидиите, които са законодатели и изпълнители на властта, и бардовете, които увековечават в песен делата на героите и властващите.
Келтското царство по нашите земи - време на възникване и изчезване
Големият поход на келтите по днешните наши земи започва през 280 година преди Христа, когато 170 хиляди келти, разделени на две групи атакуват земите на днешна Гърция и Македония. Въпреки блестящите келтски победи, елините успяват да устоят на натиска им и накрая ги отблъскват при светилището в Делфи. Келтите загубват вожда си Брен и бягат в Азия или Тракия. Някои обаче остават около Бизантион.
Други успяват да надделеят над траките и създават свое царство със столица Тиле. Не е изяснено къде точно се намира градът Тиле, някои историци го търсят около Стара планина, но по-вероятно е това място да е около Странджа или в турската част на Тракия. Поради слабото археологическо проучване точното място на столицата на келтите - Тиле, все още не е установено.
Трябва да се отбележи интересният факт, че поради своята войнственост келтите представляват постоянна заплаха за Балканите и най-вече за такива владетели като Александър Велики и баща му Филип ІІ Македонски, както и за техните наследници, но царството, чиято столица е Тиле, е единственото държавно обединение, което успяват да създадат за кратък период по нашите земи.
Има останали редица артефакти от присъствието им на Балканите - монети, юзди, върхове на копия, мечове, шпори и други. Това са все характерни за келтите предмети от метал. Най-интересни без съмнение са монетите, сечени от последния келтски владетел Кавар, които са открити в Тракия.
Интересен факт е, че келтите - завоеватели и местните траки правят неочаквано културно взаимодействие помежду си. Самобитната култура на келтите не става доминираща в Тракия. Келтски предмети обаче се срещат в бита. В тракийската гробница в Мезек е открита колесница на келтите, което говори за взаимстване на културни достижения.
Келтската политика и начин на живот са типични за варварски народ, те живеят от грабителски набези над съседите. Нападат съседните племена, ограбват ги и ги принуждават да им плащат данъци. Има предположения, че едно от откритите значителни тракийски съкровища - това при Рогозен е скрито именно заради опасността от келтско нашествие.
През 213 година преди Христа, след 70-годишно съществуване, царството на келтите е унищожено от тракийските племена, които въстават и възвръщат свободата си. Според свидетелствата на гръцките хронисти траките въстават, разгромяват келтското царство и унищожават цялото племе. Това се случва при владетеля на келтите Кавар.
Коментари