Има ли я, няма ли я...само тя си знае

Има ли я, няма ли я ? . . . само тя си знае. Идва и си отива по всяко време. Хване ли те не искаш да си тръгва, а остави ли те веднъж никой друг не ще те погледне. Тя си няма име оставя подробностите на теб. Може да живее навсякъде, но точно в този момент е избрала теб и това е достатъчно. Можеш ли да я виниш? Можеш ли да си го позволиш?

Тя винаги е в повече, винаги сама и горда. . неподправена или съдържателна. Всички красиви думи все за нея са, всичко ѝ е позволено. Всякога пред теб е и те побутва. Иска ти се с нея да залезеш, само да я видиш как изгрява. .

Тя е мълчалива, на моменти плаха, но проговори ли пред тебе, ти се приготви. Ти готов ли си за нея, трябва ли да тръгваш веч? По пътя за ръка с нея да вървиш, ще успееш ли да промълвиш задъхан във ридания. . кой си ти и коя е Тя?

С очи я гледаш, но и спиш, ти нещо чуваш. . но дали ? Сега усещаш трепет, сега си цял и вече знаеш. . не, ти не си се поболял. Вечна радост и тъга, не са ли те еднакви пред нейната снага. Живот назаем, обяд без прибор си си взел и плащаш си редовно за туй дето се наричаш человек. .