Вярата в прераждането произлиза от източните религии – Хиндуизма и Будизма. Самата концепция за него обаче има много и различни, размити вариации.
Според Буда например, основната цел на съществуването на душата не е прераждането, но понеже хората не достигат до истинското пробуждане на дух, те трябва да се прераждат, докато не го достигнат. Когато това стане, те отиват в Духовния свят.
Библията от своя страна има друга представа за нещата. Там се казва, че живеем само веднъж с физическо тяло и това е единствения ни шанс да достигнем духовна зрялост. Не го ли направи, душата ще се мъчи вечно в духовния свят, понеже е неспособна да обича Бог и другите. Тези зли души са поставени в Ада.
Проблеми и противоречия в теорията за прераждането водят до провеждането на по-детайлни изследвания. За да се дефинира прераждането и да се определи реално ли е то или не, то са нужни факти за и против. Една от най-силните и най-реални истории за съществуването на прераждането, разказва 11 годишният Джеймс Лайнингър.
Историята на малкото момче се счита за най-документирания случай на прераждане за всички времена.
Джеймс Лайнингър е дете, като всички други. Под тази външност обаче се крие една дълбока душа. Още от много малък, той разказва за своето предишно семейство, Втората Световна война, колегите си от Еър Форс (военновъздушните сили на САЩ), детайли от улучването и свалянето на самолета му.
Джеймс може да разкаже над 50 спомена от „живота на някой друг", или по-точно - неговият собствен живот преди този. Семейството на пилота от Втората Световна война, който живее в детето вярва, че това е техния прероден брат. Историята е толкова завладяваща и истинска, че дори бива публикувана в книга.
Истории като тази на Джеймс стават все по-чести и все по-стряскащо истински. Обединителната гледна точка е, че връзката ни с Бог е вечна. А всяко ново семейство, което ни се дава, е установено от Бог като училище на любовта. В тази любов е коренът на нашето съществуване.
Всяко дете трябва да се роди от любов, да израсне в любов и да отиде в духовния свят с любов. Само така, при всяко следващо свое прераждане, тази душа ще израства на духовно ниво.
Коментари
От малък ми се е случвало да имам чувство или спомен за нещо, случило се много отдавна. В този момент дори аз не изглеждам по начина, по който съм в момента.
Пораснах, прочетох и за други хора с подобни преживявания. Дори прегледах в религиите какво се казва за това. Прераждане. В минал живот. Пълни глупости. ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ.
Какво се оказа?
В безмерната Вселена, в която живеем, живота на всеки един от нас се записва прилежно в един общ регистър, като на някакъв харддиск. Обикновенните хора нямат чувствителност към него и за това не могат да се свързват и съотв. да четат информация от него. Но някои хора, които по някаква причина са повишили чувствителността си, го достигат и получават информация. По-голяма част от тези хора го правят несъзнателно, т.е. те не разбират за този процес. И за това, когато получат информацията, те я възприемат като част от тях, но тя не е. Тя е от нечии друг живот, до който са успели да се докоснат.
С много голяма концентрация (и не винаги) успявам да се "добера" до този масив с данни. Гледайки през него, някакси загубвам представата за собственото ми Аз. И започвам да чувствам всички хора като себе си. И се оказва, че макар и да изглежда, че ние сме отделни един от друг, на по-високо ниво всички хора (душите им) сме едно цяло и идваме и отиваме на едно и също място.
Забравете за прераждането. Конкретно вашият живот е само тук и сега. И няма вчера и няма утре. И всичко около вас е една голяма илюзия, в която само вашето убеждение е истинско.