Лошата тя

Няма да пиша повече :)

Искам да Ви попитам дали да продължа историята, защото чух критики и може всички да сте съгласни с това. Чакам мнение като коментар дали искате продължение или не :)

Не. Не ставаш за писателка.

Когато бях на 10, с родителите ми пътувахме с колата.. Бяхме тръгнали на екскурзия точно на рождения ми ден. Така и не стигнахме до, където искахме, защото стана катастрофа и родителите ми починаха. Вече 7 години по късно съм готова да си отмъстя за това, което се случи тогава. Мисията ми е да отида в Сеул и да убия семейството на г-дин Чой.
Защо трябва да убиван някого? Защото той е виновен за това, че родителите ми сега не са с мен.

Преди 1 седмица пристигнах в Сеул, записах се в най елитното училище, защото там учи синът на г-дин Чой... синът му Чой Мин.
Днес е 22 юни, днес ставам на 17 години. Казах си, че другата година по това време, когато стана на 18 цялото му семейство ще е мъртво.

Станах сутринта и тръгнах към училището, когато стигнах там влязох и разгледах училището набързо с поглед. Някой отвори вратата зад мен и ме избута, погледнах го накриво, а той ми се усмихна ехидно.
- Я, гледай къде заставаш. /Извика се момчето, което ме бе блъснало. Засмях се/
- Аз ли съм виновна, че си кьорав? Купи си цайси и гледай хората, не в краката си. /Усмихнах се, тръгнах да търся класната си стая, но някой ме хвана за рамото и ме спря. Обърнах се и отново същото момче/
- Не мислиш ли да ми се извиниш за случилото се?
- Кой си ти, че да го правя? /Изсъсках и се дръпнах рязко/
- Мисля, че с теб трябва да си поговорим. /Момчето се огледа, хвана ме за ръката и ме завлече някъде./
- Пусни ме. /Дръпнах се и, когато се огледах бяхме вече в задния двор на училището, беше много красиво/
- Я, ти май не знаеш аз кой съм. /Продължих да си разглеждам двора, но гледах да не засичам погледна си с неговия./ Гледай ме докато ти говоря, момиче. /Хвана ме за брадичката и обърна главата ми към него. Това беше края вече, след всичко, което ми причини днес. Хванах го за ръката, извих я и го притисках с лице към стената на училището/
- Не, ти не знаеш коя съм аз. Нека се запознаем тогава. Аз съм Ина, на 17 съм и, ако направиш едно движение става лошо за ръката ти.
- Ааа, пости ме, ма... /Усети болката и почна да охка и ахка./
- Я пак? /Ослушах се дали ще ме нарече отново ''ма''/
- Ще съжаляваш за това, което правиш в момента, заклевам се. /Дръпнах рязко ръката му и я изкълчих, чук само ''пук''/
- Ти си луда. /Хвана се за ръката, а аз тръгнах към класната си стая./
- Кое ли от всички тези момчета е нашия Чой Мин? /Казах си тихо и влязох в класната стая, всички ме изгледаха странно./


АКО ВИ ХАРЕСА МИ КАЖЕТЕ, ЗА ДА НАПИША ПРОДЪЛЖЕНИЕ. :)
(((((ТОВА НЕ Е ИСТИНА ДА ЗНАЕТЕ :) )))))

още нищо не мога да кажа ако беше обяснила по подробно историята - да я направиш по дълга щях точно да кажа да или не. Искам да видя какво ще стане за това според мен трябва да има и 2 част но да е по - дълга

Мога само да кажа че си много злобна а това никак не говори добре за теб злобата и завистта вървят ръка за ръка а те са от миналото ти, не си живяла добре била си тормозена и мачкана ,няма да постигнеш нищо по този начин .но все пак ти желая успех.

Идеята ми допада, но нека главите да бъдат по дълги :)