Питагор е древногръцки математик и философ. Всички данни около неговото съществуване са граничещи с легенда. Роден е около 570 г. пр. Хр. на остров Самос, Гърция. Основател е на религиозно- философската школа на питагорейците.
Самото име на древния философ означава онзи, който убеждава площада или убеждава тълпата. Ражда се в заможно семейство и има двама братя. Имал е жена и две деца. Още от малък се показва не само като много интелигентен и ученолюбив, но и като добър спортист. Едва 17 годишен взима участие в Олимпийските игри.
Първи негови учители са мемфиските жреци във финикийските храмове. Когато навършва 18-тата си година напуска родния Самос и отива в Египет. Там прекарва 22 години от живота си, като през това време усвоява в детайли геометрията и астрономията.
Също така бива посветен в учението за възкресението на Озирис. Интересите му не спират дотам - той се интересува и усъвършенства в области като метафизика, математика, и педагогика. Научава се да свири на лира, пише поезия и рецитира Омир.
Бягайки от тирана Поликрат, някъде към 531 г. Питагор се установява в Кротон. Там разпростира своето учение и събира много привърженици и последователи. Основава своята религиозна школа, крепяща се на строгата дисциплина и непоклатимия морал.
За много хора тази школа наподобявала на секта. Всъщност главните въпроси, с които се занимавали участниците в нея били не само религиозни, но и философски, и научни, обсъждали се политически, икономически и социални въпроси.
Достъпът до школата бил много труден, а самата тя била обгърната в мистерии. Изисквал се е обет за мълчание, както и спазването на безбрачие. Имало строги правила по отношение на хранене и хигиената. Целта на посветените била пречистване на душата преди прераждането й.
Религиозно-философската школа на Платон придобива голяма популярност. Поради това той основава подобни школи и в други градове в Италия и Гърция. Всички те просъществуват до VI в. пр.Хр.
Поради нарастващото недоволство срещу питагорейците, през 510 г. пр. Хр. започва тяхното преследване, а сградите им биват опожарени. Малкото оцелели привърженици на питагоровото учение бягат и се крият из целия цвят. Самият той се мести в Метапонт, Италия. Там и умира, някъде между 497 и 494 г. пр.Хр.
Като цяло учението на Питагор се състои в две части – научен подход към познанието на света и религиозно-мистичен такъв. В онези години той се явява като новатор, интересуващ се главно от закономерностите в развитието на света, както и цифровото тълкуване на Вселената.
Точно поради тази причина в школата е имало представители не само на религиозния кръг, а също и учени, и мислители, и математици, дори музиканти. Според него всичко е свързано, а тялото е само “временна тъмница за душата”.
Най-значимото откритие на Питагор е известната теорема, според която сборът от квадратите на катетите на правоъгълния триъгълник е равен на квадрата от хипотенузата. Дали е негово откритие обаче или само е предал на гърците знание, известно още във Вавилон, не може да се каже със сигурност.
Коментари