1. Уинстън Чърчил е роден през 1874 г.
2. Започва да учи в Кралската военна академия през 1893 г.
3. Две години по-късно (1895 г.) е произведен в чин младши лейтенант.
4. Бил е кореспондент на „Дейли телеграф” в Куба, от където изпраща няколко статии свързани с тогавашните въстания там.
5. След като се връща от Куба, заминава за Индия, където е изпратен полкът му.
6. Когато се връща у дома, го изпращат като кореспондент във военното министерство в Северна Африка. Там той отразява събитията в Судан.
7. Когато се прибира от Северна Африка, Чърчил взема решението да напусне армията.
8. У него се появява желанието да се занимава с политика – точно тогава заминава за Южна Африка, за да описва конфликтът с Англия от мястото на събитието. Пише статии за „Морнинг поуст” (писал е за изданието, когато е бил и в Судан). Не след дълго бива пленен.
9. След месец Чърчил успява да се измъкне и да избяга, стига до английските позиции. Това му носи достатъчно слава и успехи, за да започне успешно да се занимава с политика, връщайки се в Англия.
10. През 1900 г. го избират за член на Камарата на общините от Олдхем. Тъй като бащата на Чърчил е бил член на Консервативната партия (Рандолф Чърчил – член на Камарата на общините), той също се записва в нея.
11. След 4 години обаче и след много пререкания и несъгласие от негова страна за различни идеи, които имат консерваторите, Чърчил преминава в редиците на либералите.
12. Кариерата му в политическите среди започва да расте доста бързо – първо го назначават за министър на колониите, а през 1908 г. става министър на отбраната.
13. Жени се през същата година за Маргарет Примроуз. Имат 5 деца, едната му дъщеря умира на 3 годишна възраст.
14. Две години по-късно (1910 г) Чърчил получава един от най-влиятелните постове – този на министър на отбраната.
15. През времето, в което е на този пост, в Англия се образуват много стачки и недоволства.
16. Когато започва конфликтът между Германия и Англия, го назначават на поста Първи лорд на Адмиралтейството.
17. След като предприема различни реформи, Великобританските военноморски сили стават едни от най-мощните в цяла Европа.
18. Чърчил е един от политиците, който инициира Дарданелската акция (по време на Първата световна Война), която се оказва неуспешна. След този си ход, той се вижда принуден да се оттегли от управлението.
19. Успехите му на фронта възстановяват доброто му име и е назначен на позицията военен министър. Смяната се случва след края на конфликтите.
20. Между двете световни войни, Чърчил се връща в партията на консерваторите.
21. Дълго време остава извън управлението. Чърчил е смятал, компромисната политика на правителството на Великобритания спрямо Хитлер за грешна.
22. След като тогавашният министър-председател Невил Чембърлейн пада от власт, на поста му е назначен Уинстън Чърчил – 1940 г.
23. Месец, след като е назначен, Германия атакува Англия. Политиката на Чърчил спрямо Хитлер е била съвсем ясна и безкомпромисна – да не се правят каквито и да било отстъпки.
24. Чърчил е обявен от американското списание Time за личност на годината (1941 г.)
25. Правилните решения, които взима през периода на войната му създават още по-голяма популярност и добро име сред народа.
26. След победата на Чърчил и Великобритания спрямо Германия, той избира да не се оттегли от политиката. Губи следващите избори, заради липсата на политическа платформа – програмата за възстановяване на Англия не е била достатъчно ясна.
27. След като губи изборите, остава в Парламента, но вече основното му занимание е свързано с писане на книги.
28. Получава Нобелова награда за литература през 1953 г.
29. Чърчил е обичал да рисува в свободното си време – има продадени картини.
30. Има издадени няколко книги – роман, 3 мемоарни книги и две биографии.
31. Умира през 1965 г. – на 90 години.
32. В класацията „100-те най-велики британци” на ВВС, Чърчил е обявен за „Най-великия от всички”. Получил е над 1 млн гласа.
