Човешкият сън е загадка, която все още не е разгадана от науката. Виждаме места и хора, които никога не сме виждали в реалния живот. Как се получава това, не е ясно на никого.
Най-дългият период на бодърстване – 18 дни и 21 часа – бил фиксиран по време на състезание на най-дълъг престой върху люлеещ се стол. Победителят се отървал само с халюцинации и отслабване на паметта.
Не е възможно да се определи със сигурност дали човек спи, това е възможно само с помощта на медицинско изследване. Много често човек заспива за няколко секунди с отворени очи, без да го забележи.
Ако вечер заспивате за по-малко от пет минути, страдате от липса на сън. Идеалното време, за което човек се унася в сън, е от десет до петнадесет минути.
Това означава, че сте достатъчно изморени, за да спите добре през нощта, а през деня да не чувствате сънливост.
Раждането на дете означава средно седемстотин часа изгубен сън за родителите му през първата година след раждането му.
Бързият сън се осъществява на импулси в продължение на цялата нощ – общо около два часа, като се започне от деветдесетата минута след заспиването.
Човек най-вероятно вижда сънища във всеки момент от съня си, но не ги осъзнава и не ги помни. Сънищата в бързата фаза на съня са нелогични и странни.
В бавната фаза на съня сънищата са повтарящи се и приличат на разсъждения с малко фантазия – например постоянно си спомняте, че нещо някъде сте забравили.
Определени варианти на движенията на очите по време на бързата фаза на съня съответстват на определени движения в сънищата ни. Това доказва, че мозъкът ни гледа отчасти сънищата ни отстрани, все едно гледаме филм.
Не ясно дали животните сънуват, но слоновете стоят по време на бързата фаза на съня и лягат на земята по време на бавната фаза на съня.
Някои специалисти са на мнение, че виждаме сънища, за да фиксираме дневния ни опит в дълготрайната памет. Тоест виждаме сънища, за да запомним важна за нас информация.
Коментари