Моите форумни теми

Не можеш да избягаш от природата си, колкото повече бягаш от нея, толкова по-настоятелно ще те гони тя, докато не дойде моментът, в който триумфално ще те победи. Ние хората сме слаби, несигурни същества. Всеки един от нас може да бъде „купен”, всеки си има цена. Дай на човека, това което най-много бленува и той автоматично става твой роб. Ние сме роби на желанията си, на бляновете, на пороците, които ни изглеждат толкова привлекателни. А кого би се отказал от мечтания живот, ако му се отдаде тази възможност?! Всеки един от нас си има своята „ахилесова пета”, за която дава мило и драго да се превърне в реалност. Най-дълбоките и скрити наши блянове, бъдат ли разкрити от неподходящия човек, автоматично се превръщат в наши най-върли врагове. Намерят ли ни слабото място ние ставаме безпомощни, а повярвайте ми няма човешко същество без ахилесова пета. Всеки разбира се може да бъде контролиран чрез различно нещо, някои мечтаят за слава, други за власт, трети за несметно богатство, четвърти за любов и т.н. Колкото и високи принципи и ценности да имаме, все пак си оставаме хора, които рано или късно се поддават на изкушението, което дебне навсякъде около нас. Отдавайки се обаче всеки един трябва да знае едно нещо: рано или късно сметката за избора на начин на живот, приоритети и утоляване на неутолимото желание се заплаща с лихвите.

Сблъсъкът с любовта е едно от възможно най-вълнуващите събития, които се случват през краткия ни човешки живот. Милиони са писали за този сблъсък, милиони всеки ден го изпитват, милиони се опитват да го разберат. Но какво се случва след като тази любов истина?! Тя ни връхлетява ненадейно като „гръм от тясно небе”, но след определен период от време чувството за уникалността и неповторимостта на любимия човек се изпарява, сваляме „розовите очила” и виждаме истинското, и най-обикновено лице. Хората рядко пишат или говорят за края - това ги натъжава, обезкуражава.. самата мисъл, че толкова силно чувство като любовта е преходно е депресивна за човешкото същество. За повечето хора е по-лесно да не мислят за него, да се отдадат на еуфорията, на окситоцина, който произвежда мозъка им и да не мислят, просто да се пуснат по течението, защото ако плават срещу него, то ще ги удави. Любовта те кара да действаш прибързано, да градиш съвместни планове за бъдещето с любимия човек, да не можеш да си представиш живота без него. Но какво се случва след двадесет годишен съвместен живот? Еднообразието и свикнението са водещи в тази връзка, в много от случаите и самосъжаленията от рода „Можех да следвам мечтите си и да постигна много.”, „Той никога не ме забелязва”, „Чувствам се недооценена и самотна.” са водещи. Дори и в 21-ви век жените са в ущърб спрямо мъжете. Често им се налага след срещата с любимия да избират между семейството и мечтите си.. и познайте винаги избират първото. Но след време като се обърнем назад виждаме страшния труд, който години наред сме полагали, възможностите, които сме пропуснали и най-важното е че всичко това е неоценено! След време мъжът до нас, този който сме обичали, този на когото сме се врекли и сме променили живота си заради него, просто не ни забелязва. Той забелязва всяка друга, но забравя да се държи с жената до себе си, както подобава. Всеки ден се сблъсквам с женени двойки, които са искрено и тотално нещастни. Мъжете заглеждат всяка друга, но не забелязват „диаманта” до себе си, което е много тъжно. Наскоро вечерях с приятелка в ресторант и ми направи впечатление двойката, която седеше до нас. Те нямаха какво да си кажат, гледаха с повече любов към храната си, отколкото един към друг. Мъжът се държеше грубиянски и дори не понечи да направи мил жест, да зарадва жената, която му е отдала живота си, която му е родила деца и винаги е била до него с своята безусловна подкрепа .. Жената е като цвете, ако не се полагат правилните грижи за него то увяхва, а колко „цветя” са увяхнали заради слепите си мъже. Огънят в очите им изчезва, те стават покорни и тъжни и след време си казват, че може би просто това заслужават. Но това не е така. Гледайки тези тъжни жени, които имат нужда просто от малко любов, внимание и подкрепа се запитах „Нима няма да се случи същото и със мен?”. Осъзнавам, че може би понякога искам прекалено много, но не бих се задоволила с трохите от мъжа, на който съм готова да се врека. Срещала съм се с любовта, но след болезнен опит осъзнах, че на първо място трябва да следвам целите и мечтите си, защото дори и влюбени, винаги трябва да мислим първо за себе си, да действаме разсъдливо колкото и егоистично да звучи. Да се влюбиш е прекрасно, но никога не позволявайте тази любов да ви погуби и да увехнете, защото няма по-болезнено нещо от напразно изгубеното време и пропилените възможности.

Все по-странни и странни неща ще се случват в бъдеще, поотделно и заедно със всеки един от нас. Всяко едно предсказание вече е факт, не се плашете от паранормалното, има събиране на линията на планетите, измеренията и космическите системи и за това се случват така да ги нарека тези "странни неща" и на нашата планета. Моят съвет е да не свръхреагирате, ако имате дадени въпроси относно всички тези събития питайте, ще ви помогна с каквото мога! Голямата промяна е вече във ход и е факт!

Сатанистите са заслепени индивиди, в последно време са все повече. Болшинството от тях са заслепени деца. Жалко е, защото повечето са с добри души. Те просто са объркани и обработени от така наречените от хората „демони”. Тръгнали по-ужасен и грешен път те са обречени. Не знаят във какво се забъркват и какво е истинското положение. Външни фактори им повлияват като представят така наречените „низши същества” във прекрасна, романтична светлина. Карат ги да желаят тези „низши същества” и ги въвеждат в пропастта от която е почти невъзможно да се измъкнеш. Сатанистите са незнаещи глупаци, нямащи си напредстава за случващото се около тях. Те са никому ненужни, заменими пионки, които играят по „свирката” на погрешната страна. На всяко едно човешко същество е дадено уникалното право – избор. Жалко е че някои осъзнават грешките си едва когато вече е прекалено късно. Повечето сатанисти получават това което искат „Адът”, но си нямат и ни най-малка представа какво преставлява той. Заблудени, те не проумяват за какви страдания и болки става на въпрос. Речникът и думите ми не могат да го опишат, само тези които са го изпитвали и са били там знаят. Поклониците на „Сатаната” са жалки картинки. Слабохарактерни хора. Разбира се всеки прави грешки и това, че са тръгнали по този път може да се промени. Те могат да се спасят, стига да се осъзнаят навреме.

Кабала ни учи теоритично, че има 10 нива на вселената и Земята е първото. Да предположим, че и демоните и другите "низсши" същества са реалност /изкривена/, че те нямат енергия и измъчват хората и се хранят със душите им, ако ги няма тях, няма да има и проблеми и мъка, и болка на Земята. Ако „Господ” искаше да ги няма тях нямаше да ги има, той е всемогъщ. Вселената си има ритъм, който не бива да се нарушава. Аз винаги съм приемала, “Земята” като ад, и че ни изпращат тук с някаква цел,мисия, може и да сме се провинили или за да изтърпим наказанието си.."земята" да е така нареченият затвор от който зависи дали ще се върнеш отново към блаженството или ще бъдеш прокуден завинаги и тъй като като цяло в повечето случаи човешкото същество е създадено със много любов, и по природа човека е добър, то някакси трябва да си получи и заслуженото, и да се научи. Точно това страдание, точно тези мъки и болки ни ги причиняват низшите същества, почти всички хора се страхуват от смъртта и затова търпят болката и страданието, ако знаят или поне са изживели смъртта си дори за кратко, те ще желаят смъртта си, защото знаят със сигурност, че след нея ако са живели праведно ще настъпи онова "блажено" чувство..Че има живот и след смъртта. Хората които идват на „Земята”, идват с цел да се провери тяхната вяра, да изтърпят наказанието си и да направят избор - да живеят праведно или да затънат още повече. В зависимост от избора си ако е праведен се връщат в по-горните светове, ако е грешен зависимост грешките, ако са малки те се превръщат отново във хора, ако са непростими стават демони, вампири, духове. Това е вече краят – нйа-ниското ниво. Тези низсши същества /демони,духове,вампири и т.н/ се хранят със душите на човешките същества, извличат енергията от тях която им е нужна за живот. Ако не се хранят умират и тази смърт е вече „истинска”, те повече нямат място във Вселената. Всичко е просто, човешкият живот е изпитанието което или ще ни изцели и ще ни научи или ще ни погуби завинаги. На Земята има и щастие и нещастие, равновесие точно затова защото, ако имаше само болка или само щастие нямаше какво да научим, ако имаше щастие нямаше да го оценим, а ако имаше само болка нямаше да можем да издържим. Една проста думичка - БАЛАНС. Точно след така нареченият „Апокалипсис” може да се случи точно това на хората от тази планета най-накрая да им се прости да им се даде знанието и духовната висота, а нечистотията да се изчисти един път завинаги. Да настъпи "Раят", да се спре с това наказание и да се изчистят ненаучилите се през вековете.

Колкото и да се опитвах да видя добрината, напредъка – те липсваха. Идва един момент, във който всеки трябва да си научи урока, дойде ред и на човечеството. Отказах се напълно. На човешката раса и се даде най-скъпото – избор. В замяна какво се искаше малко повече уважение и благодарност. Какво се получи в замяна – неблагодарност и високомерие. Милиони пропиляни шансове, снизходителност, която няма граници, и вяра, че все някога „очите на слепците” ще се отворят. Всеки има избор и трябва да си понесе последвията от него. Понякога вярата, надеждата и любовта са по-лош избор от апатията, жестокостта и омразата. Хората не заслужават това, което се смята да им се даде. Те не заслужават духовно израстване, нещата трябва да си останат такива. Близо е трагедията им, хиляди години се усмеляват постепенно да утоляват желания и нагоните си. Капка по капка – вир и „БУМ”. Скоро ще дойде времето, в което няма какво повече да искат, към какво да се стремят и какво да утоляват. Тогава ще настъпят мъките и болките, тогава ще настъпи истинския ужас, когато няма какво повече да вземат, няма какво повече да получат. Ще желаят смъртта си, но тя няма да им се дава.

Дали съществува „Бог” или по-висше същество от човешката раса? Отговорът е да. Жалко е, че тези които твърдят, че са негови избраници, често са неверници. Мошеници, които си търсят правдоподобна причина да изразяват жестокостта си наяве без да е наказана. Да убиват и заклемяват невинни хора с мисълта, че те са „обладани от демони” , „вещици” и прочие. Кое е това божие лице, което ще убива в името на „Господ” невинни мъже,жени,деца.... Нима през всичките тези векове заради „религия”, заради правилата и прищевките на царе, папи, патриарси и т.н. не са умрели милиони? Питам се коя война, коя болест е взела толкова жертви през вековете колкото църквата, колкото мнимите богове, колкото безмислените жертвоприношения?... И коя война, болест или дори „Апокалипсис” ще причини толкова болка и мъка в името на „Господа”?!?...

Живеем в една огромна лъжа, цяла вечност човечеството регресира. Раждат те, учат те на техните вярвания, на техните лъжливи знания, карат те да мислиш както те искат и ако се отклониш от „техния” път те зачеркват от обществото, и те заклеймяват с думата „лудост”. Говорят ти за „Господ”, за „Деня на страшния съд”, искат от теб смирение и подчинение. Искат от теб да си слепец, измислят си закони, правила и горко му на този, който не ги спазва. Казват, че прогресираме, че човекът е на върха на хранителната система …. Илюзия! Халюцинации! Човечеството не прогресира, то остави този път зад себе си отдавна. Прогрес днес се наричат технологиите, удобствата, удовлетворяването на първобитните желания и дотук… Жалка картинка и история със страшен край (който е близо и оооо молете се за спасение, защото ужасът тепърва предстои). Наука, еволюция, религия, закони – лицемерни глупости. Не знаете как да почитате. Човешката раса не се отличава с нищо повече от животните освен с жестокостта си. О, да прикриваната жестокост, убийствата, безсмислените войни, жаждата за грандомания, садизма. Всички глупости, които си мислите че знаете, са погрешни. Историята лежи на една голяма лъжа. Милиони конспирации ви замазват очите. Никога не го осъзнавате, но вие сте „безполезни маймунки” на които най-възвишените цели са удовлетворяване на желанията, удобства, семейство и „безграничното несъществуващо щастие”, маймунките, които изпълняват и се подчиняват. Маймунките, които никога не поглеждат отвъд хоризонта. Маймунките, които цял живот страдат, и които разочарованието след време поглъща.