Вторият мъж на майка ми ми посегна..

Бях едно съвсем обикновено 9 годишно момиче. Момиче което се грижеше за брат си още от самото си детство. Преди близо 7 години, когато родители ми се разведоха. След развода преживях всичко много тежко. . аз отидох да живея при мама и нейния втори мъж а сестра ми отиде при баба и дядо. Така след години един ден майка ми беше в болница и аз трябваше да се грижа за брат си.

Да ходя на училище и в съшия момент да имам грижите за това малко човече. Така се грижех за него, че аз за нея бях като родител. Водех го на детска градина, водех го на разхода и се лишавах от всяка лятна ваканция, за да се грижа за него. . и така след 4 год. живот с майка ми и втория ѝ мъж стана, че мама влезна в болница и ми повери всичко в ръцете ми. .

Беше петък и всеки петък след училище ходех на гости на баба и дядо и точно така и стана. Говорих с майка си, че нейния втори мъж ще прибира брат ми от детска градина, а аз ще остана при баба но в последни момент се оказа, че той се прибирал и аз трябвало да се прибирам с него и така аз казах на мама, че няма да си ходя и ще остана при баба.

След разговора ми с мама нейният втори мъж дойде до баба и каза да си взимам нещата и да се прибирам с него така и стана, не ми се искаше да си ходя но трябваше пред усещах, че нещо предстой и така преди близо 5 год. стана така, че изживях най-големият тормоз в живота ми. . Втория мъж на майка ми беше посягал много жестоко. Така дълги години мълчах, не говорех и не споделях какво съм преживяла.

Така и след всичко което изживях майка ми последна разбра какво е станало и не можеше да повярва но макар и всичко не се предадох макар, че бях като птица без криле не се отказах да летя макар с счупени криле. Живота е силна борба и аз се преборих. Това е!