Зимен кошмар..

Баба бе излязла за няколко часа у нейна приятелка и аз бях сам вкъщи.

Стъмваше се, беше към шест часа.
Навън отдавна беше започнало да вали силен дъжд.
Пуснах теревизора на канал Дискавъри и тъкмо бе започнало предаването "Оцеляване на предела" , което аз много харесвам.

Внезапно, силен гръм разтресе околността.
След минути тока спря. Беше страшно, защото зимно време се стъмваше рано

и при липсата на ток ставаше още по-неудобно.
Печката бе запалена и имаше две дърва вътре.
Беше топло, но нямаше ток, а станаше все по-тъмно навън, което не ми

позволяваше да видя много. Знаех къде е фенерчето, взех го, сложих му нови батерии и го запалих. Осветих кухнята и се поогледах.Търсех свещи, но не намерих такива. Не знаех къде ги държи баба.

Отидох в хола и легнах на дивана. Бях притеснен. Вратата на стаята и външната входна врата се виждаха добре от дивана. Наблюдавах капките дъжд, които падаха по земята и се стичаха по прозореца.. Внезапно още един гръм се чу наблизо. Уплаших се още повече.. Станах и се разходих из стаята за да се поразтъпча.

Погледнах през стъклото на вратата и видях някой с тъмно палто до входната врата. Не беше баба, тя излезе с жълт дъждобран. Наведох се надолу и клекнал се приближих до вратата на стаята за да не ве види. Заключих два пъти и се отдръпнах назад. Погледнах и не видях човека. Помислих, че е вече в двора.

Бях много уплашен. Отидох в другата стая и заключих. Прозореца бе затворен и алуминиевите щори бяха пуснати. Легнах и зачаках. Не знаех какво да правя. Скоро дъжда се усили и капките удряха силно по прозорците.

Отключих и погледнах през вратата и човека беше там. Стоеше и ме гледаше. Държеше нещо в ръката си. След около минута се отдръпна и продължи надолу по улицата. Бях толкова уплашен. Сърцето ми биеше учестено.. Тава бе доста страшно за мен...