Моят кошмар

Искам да споделя за един свой сън, който сънувам от известно време.

Сънувам себе си облечена в бяла рокличка, която в действителност нямам. Стоя в бяла стая или нещо подобно. Няма нито врати, нито прозорци само едно червено канапе, разположено почти в средата на помещението.

В съня си изпитвам страх, ужас, не мога точно да определя чувството, но нещо ме подтиква да седна на канапето. В момента, в който сядам, до мен от двете ми страни се появяват две момчета от реалният ми живот.

Едното ме придърпва нежно към него, гали ме по бузата, все едно ще ме целуне и започва да ми задава въпроси с ироничен глас, което е неприсъщо за него. Аз се разплаквам, но не онзи плач с глас, а просто потичат сълзи от очите ми.

След това се повтаря и с другото момче. В един миг и двамата изчезват. От белите стени потича кръв и всичко за секунди става черно. Червеното канапе изчезва и оставам съвсем сама.

От тъмнината към мен се плъзва змия (попринцип имам ужасяващ страх от змии). Издига се точно пред мен, гледа ме право в очите. Никога до сега не бях виждала нещо по-ужасяващо.

Очите й бяха отровно зелени с черно по края и кърваво червени зеници. Самата тя беше по-висока от мен и страшно голяма. Когато се изправя аз започвам да я гоня, да ръкомахам, не знам защо, но започнах да късам дори и роклята.

При тези мои действия змията все едно се подчинява и се покланя в краката ми. След това изневиделица се изправя и ме ухапва за китката.

Сънувах този сън повече от месец. Сега продължавам да го сънувам. Най-страннто е, че дори и днес се забелязват леки сининки на китката ми.

Ако може някой да ми помогне с тълкуването на този сън, ще съм му безкрайно благодарна.