Sanovnik.bg»Споделени Истории»Фантазии»Загадъчните мъже - 6 част (финал)

Загадъчните мъже - 6 част (финал)

редакция:
Загадъчните мъже - 6 част (финал)
Прибрах се с Явис. Времето летеше, нямаше милост .. Колкото повече наближаваше, толкова повече исках да ме нямаше на този свят.. Обаче, както размишлявах на вратата се почука.

„С мен е свършено!” – казах си аз. Но за моя изненада влезна един мъж доста прилично облечен – не го бях виждала, но ми приличаше на един от охраната, но дали е такъв и аз не зная.Какво ли искаше от мен? Да ме предупреди, че Явис идва?

И още хиляди въпроси се въртяха в главата ми.Той затвори много тихо вратата даже много внимателно, не чух дори и шум от хлопането на вратата. Също като перце се движеше – бавно и внимателно. Това негово държание доста ме очуди и ме накара да го погледна очудено.Той изрече:

- Тихо,пази тишина.
Погледнах го и се зачудих всичко наред ли е или е някакъв номер? Реших да не се издавам затова се направих, че съм готова.

- Готова съм ако идвате да ми съобщите, че Явис идва...
Той ме погледна с крайчеца на окото си и ми каза, че много бързам.

Никаква представа нямах какво се случва.. Слушам, гледам и не вярвам на очите си. Хем ми иде да се изсмея хем ми се ревеше... Вече не знаех аз ли съм наред или не..Той само ахна много тихо и ме накара да подскокна.Беше нечаквано. Изрече:

- Ти май си намерила тайния изход. Точно за това идвах да те предупредя.
Чудех се неприятност ли се задава или ...? Какво по дяволите става, толкова ли не може да го изрече на глас а ме държи само в напрежение...

- Казвай каквото ще казваш, че не издържам вече, а искам да изчезна от това ужасно място... Писна ми все от загадъчни,случайни,непознати мъже да ми се ровят в живота..

Именно заради това целият живот ми се обърка.. Ако не бях правила глупости сега нямаше да бъда тук..
Щях да продължа да изреждам със сигурност, но той ми запуши устата много внимателно и ми каза да не викам и да пазя тишина.

Каза ми да го последвам и че той знае кога Явис ще се появи така че да го слушам. Вече не знаех на кой да вярвам, но все пак ми беше любопитно от къде се появи и защо се държеше толкова странно с мен.

Тръгнах с него в тайния проход. Той ми каза, че е отраснал в това имение и го познава до болка, но понеже и видял, че брат му Явис поробва много красива жена като мен и , че не може да повярва в жестокостта му.

Каза ми да го чакам утре на сутринта тук, за да избягаме заедно, рече ми че ще ми подари свободата далеч от брат му и е разбрал, че аз съм влюбена и ще ме остави при любимия и ще ми даде всичките нужни неща, за да се махна от тук и да се спася, а той ще се заеме с брат си. Но ако искам да съм с него той винаги ще е насреща ми и каза, че ще ми остави и имейла си.

Не знаех това като покана за приятелство ли да го приемам или любовна.... Обаче ми отвърна, че за да стане това ще се наложи да рискувам една вечер да спя с Явис. Разплаках се и казах, че не искам..
-За бога няма ли начин да не го правя, моля те помогни ми..!

Той се замисли малко и ми рече, че може би има начин, но до сега не го е правил и то е да приспи Явис, но бързо ще го заподозрят и това означава, да го уволнят и да го вкарат в затвора, а аз да остана завинаги в плен и да нямам спасение никога.

Отвърнах му, че в такъв случай ще му се дам. Той каза, че ще ми даде приспивателно и да поискам вино от Явис и да внимавам да не ме хване и, когато си мисли че ще се любим той вече ще е дълбоко заспал и от телефона на Явис да го набера. Аз се казвам Ейнджъл.

-Приятно ми е,аз съм Емануела.
Качихме се горе и все едно нищо не е било – той си тръгна така, както си беше дошъл с изключение на едно – даде ми приспивателно.

Дойде Явис и започна да ме съблича, но аз му казах, че няма да легна с него щом няма чашка вино. Той каза, че това е най-малкия проблем и поръча червено вино за нас двамата. Той легна на спалнята, докато ме чакаше да се приготвя в банята там и сложих приспивателното. Дадох му чашата и казах:

-Да вдигнем наздравица за нас двамата.
Забелязах, че Явис ме гледа доста странно и учудено. Знаех си, че не ми се е вързал, но все пак изпи глътка и ми скъса буквално дрехите. Болеше ме, много ме болеше.
-Боли ме, бъди по нежен..

- Млъкни, моя си! Каквото искам това ще правя с теб!
След известно кошмарно време той беше много дълбоко заспал, явно е подействало приспивателното. Колкото и да ме болеше и да бях обляна в сълзи му взех телефона и набрах Ейнджъл – брат му.

Той дойде веднага и ме видя.Видях го как се ядосва и не можеше да си го прости.Псуваше тихичко.Взе ме на ръце и само ми каза, че всичко е приготвено от него и никой не знае за плана му.

Беше много късно през нощта и всичко живо спеше с изключение на нас двамата. Той каза, че първо ще отидем на едно скривалище в гората му – неговото любимо място и на сутринта ще отидем на летището и ще ме изпрати. А аз през това време да си почивам и после да му кажа името и номера на моето гадже, за да му каже къде да ме намери.

Отидохме за мое удивление на същото място, където бях с Мартин първия път. Той ме положи внимателно на тревата и ми каза да си почивам. Аз му казах да не ме оставя и му казах, че много ме боли. Той ми отвърна само, че знае и че съжалява, че го е допуснал. Аз го погледнах и му казах да ме прегърне.

-Моля те!
Ейнджъл ме прегърна и седна до мен .. Изправих се и го целунах и започнах да го събличам, но той ме спря с думите:

-Не можем, ти си имаш момчето, с което се обичате.
-Искам теб в този час. – казах му аз.
-После аз ще страдам по теб.Не, по – добре не.Може да е нахално-скандално, но НЕ!

-Оставам с теб.
-Ти си пияна!
И стана, остави ме сама... Почувствах се тъпо, но не след дълго време усетих, че задрямах.Дойде сутринта и Ейнджъл ме събуди като ми каза, че е дошло времето да ме изпрати. Казах му:

-Не можеш ли да дойдеш с мен? Да поживеем малко ако не ни хареса заедно, ще се върнеш обратно и ще ти кажа гаджето си.

-Добре щом настояваш, но това ще е на твой риск.Влюбя ли се изобщо не си помисляй, че ще те пусна лесно.
Това ми хареса как звучеше.Благодарих му и се качихме на първия самолет, с който ме беше уредил. Отново бях в такава голяма красива къща и там заживяхме заедно.

След известно време не зная как Мартин успя да ме намери. Имах неприятности с него, затова че съм изчезнала безследно без да съм имала смелостта и доблестта да му кажа, че не съм го искала. Знам тук бях сгрешила, но аз обичах Ейнджъл вече.

Дори имах две деца от него – едното бе на 5 години, другото на 2 и чаках трето. На Ейнджъл мечтата му бе да има 5 деца, но аз исках 3 затова решихме това да е последното, което нося. Беше минало много време, бяхме се оженили и вече си имахме деца.

Обичах си го повече от всичко на света и имах всичко – нищо не ми липсваше с него. Надявах се и Мартин един ден да намери своята половинка, но за съжаление по новините чух, че той се е самоубил.Много ми натежа на сърцето, но неможех да сгреша отново в живота си..

Останах вярна докрай на Ейнджъл дори след като умря, аз тогава вече бях на 85 години и имах правнуци. В началото не го обичах, просто изгарях да го правя с нежен човек, но ето с загадъчните мъже до къде ме докара. Явно все още съществува любовта от пръв поглед.

Но в никакъв случай не искам моите деца и внуци да взимат моя пример – не искам да страдат като мен! За Явис не знам какво се беше случило, но знаех, че Ейнджъл е оправил всичко, защото от както бяхме заедно в самото начало никой не ни безпокоеше и живеехме пребогато и спокойно.

Мечтите ми се сбъднаха всичките до една в тефтерчето ми и имах нови мечти и така докато вече се изчерпах от тях. Жалкото е че не се сбъднаха по начина, по който аз си го представях, но важното е че сега аз съм щастлива и съм спокойна.

Така, че единственото нещо, което научих през този живот, е че: Един непознат може да ти промени повече живота ти отколкото, един познат, както и че неочакваното е много по-хубаво от това което очакваш.


------------------------------------------------------------

Е, надявам се да ви е харесало. Радвам се на малкото фенове, които имам.Но вече ми се беше изчерпала музата и затова тази част е малко по-кратка, но мисля, че е достатъчно поучително накрая.

Поне когато пускам нова история ще гледам да е с по-дълги части - ОБЕЩАВАМ! А сега весело лято от мен! И до нови срещи!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

3.7
Общо гласували: 3
51
41
30
21
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Анонимни
Ивелина
Ивелина
Най-сетне публикуваха историята! :) Приятно четене!
08.07.2013 12:06