Загадъчни мъже - 4 част

Загадъчни мъже - 4 част
Снимка: sanovnik.bg
Мартин беше приготвил палачинки с ягодов пълнеж и в чинийката имаше ягоди и сметана. Той взе ягодите и сметаната, хвана ме за ръката и ме помоли да седна и да го изслушам. Започна ми да разказва:

-Бях малък, ти беше 8 клас, а аз в 10. За първи път те видях, когато играх с приятели във двора на твоето училище футбол. И не, ние не сме от едно училище и не се познаваме. Тогава бях ритнал топката с всичка сила и не те видях, че минаваш и те улучих без да искам.

За първи път в живота си изпитах срам,безпокойство, загриженост, притеснение и каквото още се сетиш. Знам, че не ме помниш, даже съм сигурен в това, щом не успя да ме познаеш първия път, когато те срещнах в кантората и ти предложих идеята си. Точно този инцидент се запечата дълбоко в мен, живота ми се промени от тогава.

След като мина около седмица реших да посетя твоето училище. Бях разбрал, че си първа смяна и затова дойдох късно следобяд страхувайки се да не се срещнем и да стане неловко помежду ни. За мое щастие и разочарование не се срещнахме. Потърсих твоята класна, беше ме срам, но щях да го сторя – нямаше как!

Винаги отлагах нещо, което се изискваше от мен, но този път нямаше да го направя, защото знаех какво искам и за какво бях дошъл тук! Помолих я да ми даде информация за теб.

Помня още, че тогава те описах по следния начин: висока със зелени очи, бяла като Снежанка, доста красива, слабичка и с дълга коса до кръста, която бе в цвят тъмно шоколадово и е чуплива. Госпожата ти ми се засмя и ме потупа по рамото. Единственото, с което ми помогна бе, че научих името ти, адреса и рожденната ти дата.

Знаех, че искаш да станеш писателка или адвокат. Знаех, къде мога да те намеря за в бъдеще, защото знаех, че късмета ще бъде на моя страна, колкото и егоистично да звучеше. Знаех, че може би ще бъде късно, ще си имаш друг, но знаех, че трябва да се опитам, колкото и да ме отхвърляш. След като научих някои неща за теб, реших да си направя татуировка и го сторих.

А аз винаги съм мразил и винаги съм бил против тях! Ти не знаеш, но аз всяка вечер, когато бях свободен наминавах около двора, за да те погледна миг поне. И ако те видех ти се любувах отдалеч и имах много, толкова много мечти свързани с нас. Умирах за тебе и сега умирам за теб. Може би грешката ми беше, че чаках толкова дълго време вместо да действам и да губя ценното време...

Завърших, заминах за чужбина да уча, ала уви все още не можех да те забравя, макар че нищо не е имало помежду ни. Всички момичета и жени около мен са по-красиви и се надминават по хубост, но въпреки това всичките ми се привиждат на теб. Докато един ден не бях излезнал с майка ми на разходка, че не ме била виждала дълго време..

Почна да ми приказва за книги, а аз цял живот съм мразил да чета.. Просто съм скаран с тях и това е. Като почна там да ми обяснява за психика, логика, романи и не знам си какво още... Пощти нищо не запомних от това, което ми каза тя. Тя извади малка черничка книга с илюстрация на предната коричка пухкави розови белезници.

Незнайно защо, ме привлече тази картинка и страшно се възбудих. Тогава майка ми явно е забелязала,че съм загледан в книгата, и че съм разсеян се засмя.Врътна ми книгата и ми заповяда да я прочета и да й я върна в срок до една седмица. После щяла да ме изпитва.

Казах, че няма да го направя, но тя не пожела да ме послуша и ми каза „цял живот съм те молила за много неща, много неща не си изпълнявал по майчината воля, поне веднъж ме уважи да знам, че ти пука за майка ти!”.. Какво можех да направя, освен да почувствам срам и вина за моите постъпки? Взех книгата и се прибрах.

Разположих се на спалнята и започнах да прелиствам страничките. Видях, че писателката и редакторката са с твоето име. Емануела Стоянова. Ококорих се. Отворих последната страничка, за да видя снимката на писателката. Та, това беше ти! Останах като опарен! Цяла вечер четох книгата ти, и много ми хареса като за първи път в живота ми, дали бе от любов или наистина е хубаво написана , аз не зная!

Прочетох я на един дъх, влезнах в интернет, поръчах всички твои книги издавани до тогава. След като прочетох всичките ти творби, реших че е време да се осмеля, нямаше да чакам цял живот! Отново влезнах в интернет и четох информация за теб, от там научих за твоите интереси и впечатлението ми бе, че не си се променила от тогава.

Всичко си беше същото, както аз помнех за теб. Хванах самолета и се върнах отново да живея тук, на следващия ден дойдох в кантората при теб. И ето ме тук сега.Като се замисля сега, добре съм направил, че съм послушал майка си поне веднъж.. Може би това бе..- е била съдбата. Или ще ни събере или ще ни раздели, все още не зная, предстои ни да разберем нейните загадки, както беше писала ти в една от твоите книги.

А дали ще ми вярваш това вече си е твоя работа, от мен се изискваше да разкажа кой съм аз и с каква цел съм тук. Каквото се изискваше от мен, го направих. Следващата крачка е от теб! Но мисля, че ще е прекрасен завършек да ти кажа, че щом цял живот съм те преследвал и не съм се отказал от теб до сега, значи явно наистина много държа на теб! И най- важното за сега – благодаря ти, че ме изслуша!


Ако не Ви харесва спирам да правя части нататък.

Рейтинг

5
Общо 2 гласували
5 2
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (7)

Изпрати
sladurche
sladurche
27.06.2013 23:49
моля ти се по-бързо да идва това скоро, ако може даже още утре, че после заминавам и на горско с класа. Какво ще правя тогава? Много ми харесва както казах по-рано
0
0
me
me
27.06.2013 18:13
страхотна история .
0
0
Ивелина
Ивелина
27.06.2013 16:23
Точно това, което очаквате ще е.Само гледайте. Нали заглавието все пак е "Загадъчните мъже" ? ;)) Скоро ще бъде свръхественото нещо, че дори и опасно.
0
0
sladurche
sladurche
27.06.2013 16:08
Много е хубава, но май не е това което очакавах и вероятно не само аз :), но иъче продължаваи добре си го направила, въпреки, че аз мислех че ще е по-различно.:)
0
0
Ини
Ини
27.06.2013 16:02
Жестока е тази история!!!Пиши още,моля!!!
0
0
Ивелина
Ивелина
27.06.2013 12:47
Благодаря, то се е видяло, че ще продължа тази история, ще почна да пиша по повечко, че така както я карам няма да има край. :D
0
0
PinkDevil
PinkDevil
27.06.2013 11:50
Страхотна история! Много ми харесаха всички части. Продължавай да пишеш и успех от мен! :)
0
0