Загадъчните мъже
редакция:
Беше утро.. Обичайна утрин.. Както винаги посрещнах с усмивка деня. Бях по боксерки и сутиен, все пак беше лято, а аз така спях. Без чаршафи, без одеало - без нищо само по едно бельо. Станах от леглото и приготвях сутрешното си кафенце.
Потърсих за шоколадови бисквитки и с изненада забелязах, че съм забравила да си купя нови, защото в кутията имаше само 2-3 бисквитки..Потърсих заместител, но успях да намеря само 1 поничка с шоколадов пълнеж.
Е, нищо тази сутрин ще си заменя яденето. Беше ми малко кофти, но моя беше грешката все пак.Когато взех списъка си и разглеждах задачите си за днес, добавих на първо място да купя 2 кутии бисквитки - не ми се занимаваше в скоро време отново да пазарувам...
А също така забравих да спомена, че аз мразя да готвя - не мога да готвя, сякаш съм с две леви ръце... Затова си купувах готово ядене винаги.. Изпих си сутрешното кафе и си доядох закуската.
Измих чинийте набързо, облякох къси дънки отпред с едни висулка на айфелова кула,чантата ми също имаше такава висулка.На белия ми потник също. Та днес бях в облекло "Айфелова кула".
Запътих се за работа, но по пътя напазарувах всичко,което ми беше в списъка. Обичах да се занимавам цял ден да следя песните да им пиша текстове или да пиша истории.Бях нещо като писател и композитор. Влезнах и началника само ми каза:
-Ема, веднага отивай в стаята си, имаш един клиент, за къде се бавиш толкова!?
-Как ще съм се забавила? Та работното ми време е 9 часа, а сега е само 8:30?!
-Влизай!
Влезнах и видях доста интересно момче. Високо, слабо с доста интересни мускули по тялото си. Имаше татуировка на врата си "devil". Странен надпис, но определено красив! Седнах и го попитах какво го води насам.
Той ме поздрави и каза, че много иска от мен съвети и би се радвал да си създам собствен блог, на който да отговарям на хорските въпроси и питания.Казах му, че идеята му е добра, но още не съм стигнала до там.Той отвърна:
-Помисли миличка, имаш голям талант.
Видя чантичката ми с бисквитките и посегна. Аз само го гледах очудено..Как така непознат ще ти бърка в чантата?! И извади една бисквитка и я облиза.Намигна ми, схруска я и каза - Толкова сладка, колкото и теб. Ще се видим отново.
Докосна ме с крайчеца на пръста си леко по брадичката и мина по бюста ми между близначките и бях на път да му посегна, когато той само дръпна гердана и го заразглежда.
-Интересна кула. Явно ти е мечта да бъдеш там.
Той пък от къде знаеше, че искам да посетя Париж?!
-Вижте какво! Вашето поведение е неприемливо..!
-Щом така казвате..Пак ще се видим, помни ми думата,Ема!
Засмя се тихичко и ми намигна.
Затвори вратата, обърна се и ме погледна за последно, когато видя, че аз си оправях бюста се засмя и си тръгна.Бях замислена,объркана и заентересована...От къде разбра за името ми?Може би от табелката?
Мнения? :blush: При 5 коментара, и то позитивни (без да ме баламосвате) ще пусна втората част, която ще е по-дълга от тази.
Потърсих за шоколадови бисквитки и с изненада забелязах, че съм забравила да си купя нови, защото в кутията имаше само 2-3 бисквитки..Потърсих заместител, но успях да намеря само 1 поничка с шоколадов пълнеж.
Е, нищо тази сутрин ще си заменя яденето. Беше ми малко кофти, но моя беше грешката все пак.Когато взех списъка си и разглеждах задачите си за днес, добавих на първо място да купя 2 кутии бисквитки - не ми се занимаваше в скоро време отново да пазарувам...
А също така забравих да спомена, че аз мразя да готвя - не мога да готвя, сякаш съм с две леви ръце... Затова си купувах готово ядене винаги.. Изпих си сутрешното кафе и си доядох закуската.
Измих чинийте набързо, облякох къси дънки отпред с едни висулка на айфелова кула,чантата ми също имаше такава висулка.На белия ми потник също. Та днес бях в облекло "Айфелова кула".
Запътих се за работа, но по пътя напазарувах всичко,което ми беше в списъка. Обичах да се занимавам цял ден да следя песните да им пиша текстове или да пиша истории.Бях нещо като писател и композитор. Влезнах и началника само ми каза:
-Ема, веднага отивай в стаята си, имаш един клиент, за къде се бавиш толкова!?
-Как ще съм се забавила? Та работното ми време е 9 часа, а сега е само 8:30?!
-Влизай!
Влезнах и видях доста интересно момче. Високо, слабо с доста интересни мускули по тялото си. Имаше татуировка на врата си "devil". Странен надпис, но определено красив! Седнах и го попитах какво го води насам.
Той ме поздрави и каза, че много иска от мен съвети и би се радвал да си създам собствен блог, на който да отговарям на хорските въпроси и питания.Казах му, че идеята му е добра, но още не съм стигнала до там.Той отвърна:
-Помисли миличка, имаш голям талант.
Видя чантичката ми с бисквитките и посегна. Аз само го гледах очудено..Как така непознат ще ти бърка в чантата?! И извади една бисквитка и я облиза.Намигна ми, схруска я и каза - Толкова сладка, колкото и теб. Ще се видим отново.
Докосна ме с крайчеца на пръста си леко по брадичката и мина по бюста ми между близначките и бях на път да му посегна, когато той само дръпна гердана и го заразглежда.
-Интересна кула. Явно ти е мечта да бъдеш там.
Той пък от къде знаеше, че искам да посетя Париж?!
-Вижте какво! Вашето поведение е неприемливо..!
-Щом така казвате..Пак ще се видим, помни ми думата,Ема!
Засмя се тихичко и ми намигна.
Затвори вратата, обърна се и ме погледна за последно, когато видя, че аз си оправях бюста се засмя и си тръгна.Бях замислена,объркана и заентересована...От къде разбра за името ми?Може би от табелката?
Мнения? :blush: При 5 коментара, и то позитивни (без да ме баламосвате) ще пусна втората част, която ще е по-дълга от тази.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари