Сън или приказка-финал

.......Мигом се Господ ядосал и решил истината да й каже.-Слушай ма жено, що ще ти река-ти знаеш само да искаш. Него ден на пазарището онзи човечец-бедния-аз бях, реших така да сторя, че хората на земята да изпитам.

Всички що минаха по парче хляб дадоха, водица ми наляха, някои и по пара ми оставиха. Дума за лошо никой не рече, само ти нищо не подаде,нито даде, нито ми помогна.

Що щеш сега от мене, рече-грехове нямаш, туй малък грях ли е що стори-големи къщи да имаш и човек от път да не прибереш, дето с труд хляба си да вади.-Пребледняла жената след Божиите думи, нищичко не могла да каже.

Разресло се пак небето и дядо Господ си тръгнал.От него ден нататък жената станала тиха и сромна,всичко на мъжа си била разказала. Де що хора бедни да види с каквото можела помагала, на някои с пари, на други с чорбица, вратата на къщата им за за всекиго била отворена.

И всяка сутрин на църква ходела, главата ниско прекланяла и Бога молела-първом греховете да й опрости,а подир туй ако е заслужила с чедо да я дари. Гледал я Господ от горе, от неговото си царство небесно и всеки ден я изпитвал какви дела ще стори-дали добри ще са или лоши, дали поука си е взела.

Минала цяла година,решил Бог да награди жената заради нейната добра промяна и на следвашата година рожбичка малка й пратил. Така свършва приказката, дано да ви е харесала.