Лудницата (част 5-та) ФИНАЛА

Е ето че и краят на моята история е тук...Това е финала и ми пишете ако искате да пусна нова история но ми кажате по каква тема

Миналия път стигнах до...На другия ден продължихме работата си.Но щяхме да бъдем посетени от нежелан гост.На обяд Ясен почти свърши с решетката на прозореца когато лудия нападна Ели.Аз се хвърлих отгоре му крещейки да я пусне и го удрях по гърба и главата.

Когато лудия се обърна, за да скочи върху мен Ясен се появи от нищото и лудият скочи върху него захапвайки го за врата.Ние с Ели пищяхме а лудият убиваше Ясен заудряхме лудия като подивели и той избяга.Но беше късно.

Ясен умря а Ели беше с ранен крак.Ние вързахме чаршафите и към шест отново лудия дойде.Взе Ясен и избяга.Ние довършихме чаршафите, закачихме ги на един пирон до прозореца и счупихме стъклото.Хвърлихме чаршафите и аз казах на Е ли да слиза защото тя е ранена и няма да може да се защитава ако психото дойде.

-Не ти тръгни първа!-каза ми тя и подпря ръка на рамото ми.
-По-добре да слезеш ти!-отвърнах.-Ако психото дойде аз ще го убия-и показах ножа във сутиена си.

Ели направи знак като помръдна глава като отговор "Да" и слезе.Аз я изчаках и отново чух лудия.Той идваше.Не бързаше вървеше бавно.Ели слезе и ми викна.Аз скочих от прозореца и увиснах на чаршафите и слязох долу.С Ели побързахме да се махнем от там и един местен фотограф ни видя.

Беше ни снимал и на другия ден се видяхме в градския вестник.Пишеше на първа страница "Момичета се измъкнаха от лудницата в кръв и рани".Ние се шокирахме и побързахме да си тръгнем.Когато излязохме седнахме на спирката и изчакахме автобуса.

Няколко граждани се събраха околонас и ни питаха какво сме преживели в лудницата или дали ще разкажем нещо...Ние мълчахме докъто автобусът не дойде.Качихме се вътре и се прибрахме у дома.Разказахме на майките на умрелите вече наши приятели какво се бе случило в лудницата...Направихме помен и от тогава когато се сетя за онова селце настръхвам и се сещам за приятелите си за които ми е адски мъчно....

КРАЙ!