Загадъчните мъже - 5 част

Загадъчните мъже - 5 част
Снимка: sanovnik.bg
Изслушах Мартин. Останах доста неочаквано приятно изненадана. Казах му:

-Точно ти ли ще ме обичаш, един непознат? Обичаш ме при положение, че не ме познаваш и не сме имали нищо помежду ни? Трябва да се засрамиш, че си ме следял толкова време, като някой престъпник! Не ставай смешен, но имаш страхотно оправдание! Все пак мисля, че ми трябва глътка свеж въздух да обмисля всичко, и не, не идвай с мен. Остави ме сама като се върна ще ти кажа какво съм решила.

Отидох в стаята си и сложих първата рокля по мене, която докопах. Излезнах навън.

Минах по една уличка и отсреща се задаваше една сладкарница – моята любима сладкарница „Ягодов Рай”. Обичах в обедната почивка да похапвам ятодов мус, ягодите бяха моята слабост. Влезнах, но този път поръчах ягодова торта с шоколад. Виаги поръчвах тази торта, когато трябваше да изясня нещо, съм объркана или разтревожена...

В момента нямах точно определено настроение – всичките чувства бяха сляти в мен. В същия момент усещах, че някой ме следи, но не виждах кой.. Страхувах се, но реших да не обърна внимание, може би беше просто притеснение и обърквация. Защо трябваше да ми се случи всичко това, с какво го бях заслужила? Къде съгреших?

Много въпроси, но без отговор. Сервираха ми тортата – започнах да хапвам бавно, бавно. На всяка хапка си задавах един въпрос и започвах да го обмислям. Принципно така успявах да се отърва от „нечистите” мисли, които ме тревожат. В същия момент бях стигнала до средата, когато някой отсреща ме потупа по рамото и в следващия миг седна на стола до мен. Чух само:

-Здравей, изглежда отново пак се срещаме.
Това изречение накара сърцето ми да препусне бясно, но не защото се вълнувах, а от страх. Все едно този човек ме следеше зорко, чувството което изпитвах до преди малко.Явно инстинктът не ме е излъгал изобщо.

Вдигнах поглед и видях, че това момче беше същото, което срещнах в дискотеката. Нощта, в която бях в обятията на Мартин. Бях го забравила, но явно той мен – не, което ме караше да се плаша още повече.

-Здравей. – Отвърнах плахо аз, очаквайки да се случи нещо всеки момент.

-Тук съм с едни приятели, помниш ме нали? – попита ме той.
-Аха, очевидно.

-Тогава не си казахме имената, аз съм Явис. – Подаде ми той ръка за поздрав.

-Ема, приятно ми е, а сега ще ме извините, тръгвам. – Усмихнах му се.Взех чантата и точно, когато станах, той ме хвана за ръката.

-За къде си се разбързала? Парчето ти още ти стои.. От мен ли бягаш? Айде една почерпка от мен..

-Не благодаря.

-Сядай веднага. – Заповяда ми той.

Дръпнах си ръката рязко, оставих парите и излезнах от сладкарницата. Ала видях, че той и неговите приятели тръгнаха веднага след мен. Това вече не беше шега, много се изплаших и започнах да бягам с всички сили. Виках за такси.Ала то се видяло, че те бяха по-бързи от мен, и ме хванаха. Явис ми запуши устата и прошепна:

-Само да си посмяла да издадеш звук, сега идваш с мен, кучко!

Усетих как в този момент съжалих, че изобщо съм отишла на дискотеката и една сълза се отрони по лицето ми...Студена сълза... Сега щях да повярвам на Мартин че ме обичаше, ако ме намереше и ме обичаше.. Все пак не знаех какво се въртеше в главата на този човек, но определено не ми мислеше нищо добро.. Закараха ме в някаква огромна къща с огромен двор. Там бе много красиво, затвориха ме в една стая и след малко Явис се появи.

-Ако не си моя, няма да си на никой друг и ще се наложи да се простиш с живота си, така че свиквай!

-Пусни ме, имам си живот.Имам работа .. Не мога да зарежа току така всичко.. Ако искаш да те обикна, нека е по нормалния начин, не по този извратен.. Не се опитвай да поробиш душата ми.. Никога не можеш да обикнеш човек на сила.. – Заплакох аз.

-Точно за работата ти – напускаш. Тук виждаш, че съм мултимилионер, ако ти потрябва нещо ми казваш и ще ти го осигуря веднага. Нищичко няма да ти липсва, но ако много държиш на „тъпата и безбожно скучна” работа ще ти дам листове, които да си пишеш тук. Когато ме обикнеш и ми спечелиш доверието тогава ще те пусна от тук.

-Да ме беше убил, вместо да ме държиш като затворник..! – Изрекох аз.. –Убий ме, не ме мъчи, умолявам те – убий ме!
-Не мила, няма да те убия, аз видях бъдещата си съпруга в теб , не бих могъл да си го причиня това. – Усмихна ми се някак злобно Явис. – А сега ще те оставя да си починеш, ще дойда по – късно и впрочем не си и помисляй да бягаш, защото ще те хванем и ще ти бъде трудно при тази охрана...

Хвана ме за кръста и ме вдигна, но понеже аз се дърпах и ритах той ме удари много силно по лицето, и каза „Виж” и наистина под прозореца, в стаята която бях имаше поне 10 човека, които пазеха... Бях обречена.. Ами сега?! Разплаках се..

-Изчезвай от тук кретен такъв!

-По- полека. По бързо се успокоявай, тази нощ ще се любиш с мен..

-Само през трупа ми! Донеси ми нож, пистолет каквото пожелаеш, само нещо което върши работа да се самоубия щом на теб не ти стиска. Каза, че всичко което поискам ще ми го осигуриш! Това очаквам сега от теб!

-Не, няма. Толкова ли съм противен, че не можеш да ме понасяш? – Погледна ме злобно. Понечи да ме целуне, когато ми пусна език аз го захапах с всичка сила – толкова противно беше, че едва ли някога ще мога да забравя това..
-Ах , ти малка кучко! Така ли ще се отнасяш с мен? – И ме удари с всичка сила по лицето отново, но по-силно от прединя път.Текна ми кръв от удара. –Посмей още един път и ще те обезобразя съвсем...

Разплаках се, какво можех друго да направя? Щом не ми даваше възможност да се самоубия ще търпя болката, докато той ме убие... Или може би ще търся спасение.. Хубавото за сега беше, че той ме остави сама. Видях, че имаше доста врати в тази стая, в която се намирах.. Започнах да разглеждам, но както вървях усетих някаква вдлъбнатина под крака си. Видях, че под килима има нещо като вратичка.

Отворих я много внимателно, като се стараех да не издавам много шум. Видях, че имаше доста дълга стълба, но беше зловещо – адски тъмно и студено място.. Какво беше това? В същия момент чух, че някой идва. Веднага върнах на място килима така, както си беше.. Явис влезна.

-Изглежда си се успокоила малко. Нося ти ягодов мус, знам че го обичаш, гледал съм те в сладкарницата, когато си го яла. – Остави го и излезна от стаята. Не го опитах, от къде да знам дали вътре няма нещо..?!

Отново отворих вратичката и реших по-най бързия начин да разгледам какво има долу или там на където води стълбата. За нищо друго не можех да мисля освен за това как да се измъкна от тук и да се върна отново в обятията на Мартин където се чувствах толкова сигурна. Видях, че долу имаше адски много стаи, които едва ли ще ми стигнат няколко минути, за да разгледам всичко.

Най- навътре в коридора имаше голям сейф, до него малък и голям ключ. На малкия беше изписан код, а на големия имаше нещо като карта и посоки. Много интересна и чудна работа бе това.

Кода, който прочетох реших да го приложа на сейфа и като го отворих видях толкова много пари, които не съм виждала никога през живота си... Това място със сигурност беше гнило.. Толкова гнило, че чак душата ме заболя..

Реших, че ако някога успея да избягам да взема част от тези пари, да взема момчето със себе си и да избягаме далеч, където никога няма да може да ни открие този откачалник. Върнах се горе. В момента, в който бях се качила горе и оправих килима чух, че някой отваря стаята.

Отново бях се спасила на косъм. Реших да използвам силната си страна – хитростта ми. Веднага започнах да кроя планове. Явис отново влезна. Но за да не изглеждам подозрително му казах:

-Защо не ме пуснеш да излезна на разходка, все пак ако смяташ да живея тук трябва да имам дрехи..

-Пускам те, но с теб идвам. – Заяви ми Явис.
Нямаше как, трябваше да се съглася, по пътя щях да мисля начини.

Излезнахме, той направи опити да се държим за ръце, но аз не бях съгласна и се дърпах, той реши да не настоява и ми прошепна в ухото „знаеш, че няма проблем, но мисли му довечера.”.

Влезнах в един магазин, и когато щях да меря един чифт дънки с един чифт потник и влезнах в съблекалнята извадих червилото в мен и написах по стената „Моля Ви хора,отидете на адрес „Ричард 125 – апартамент 20” там се намира Мартин кажете му да дойде на адрес „Искрящият фонтан” да вземе мен- Емануела. Аз съм писателка, но извикайте подкрепление – в сериозна опасност съм – ПОМОЩ!”

Излезнах от съблекалнята и казах на Явис, че желая да си купя тези дрехи и си ги взех. Надеждата ми беше в това някой да се затича за помощ. Много хора ме познаваха като писателка, ако някой го видеше, продавачката и камерите щяха да могат да го потвърдят. Все пак нямаше да разчитам само на това.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ................... (Тогава ще има много събития + нов мъж! Мартин ли ще избере, Явис , Новия мъж или ще бъде пред страхотна дилема? Какво ще се случи, ще разберете скоро!)

Рейтинг

4.7
Общо 3 гласували
5 2
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (13)

Изпрати
стела
стела
11.01.2014 02:27
много е интересно, моля те пусни продължение
0
0
Ивелина
Ивелина
07.07.2013 16:54
Благодаря ви отново за милите думи и за положителните коментари! Вече пуснах финалната част, очаква се само сайта да го публикува! :) Надявам се да ви се хареса отново!
0
0
Димитър
Димитър
07.07.2013 08:25
Не спирай, продължавай,искаме още.
Страхотно е .
0
2
Даяна
Даяна
06.07.2013 14:35
Хайде, няма какво да чакаш! :D Никой не обича недовършени работи, ако ме разбираш ;) :D Историите са интересни и много ме грабнаха. Аз съм човек който не спира да чете и повярвай ми разбирам от хубаво четиво когато попадна на такова!! Има само едно нещо за което ме е яд и това е, че частите са прекалено кратки! Ще е много хубаво един ден да видя историята във формата на новела. Така че, вместо да търсиш одобрението ни, прави това което очевидно обичаш и давай най-доброто от себе си. Другото няма значение ;)
0
0
mimka
mimka
04.07.2013 07:45
Урааа
0
0
Ивелина
Ивелина
04.07.2013 02:51
Хах, как ме затапи. Добре ще има нова част - ще ви се оставя. хД
0
0
fghjkl
fghjkl
04.07.2013 00:21
Хареса ми!
0
0
mimka
mimka
03.07.2013 23:21
Не е честно, другите не го четат и за това на тези които им харесва трябва да спрат ли ??? :( Даже не си и помисляй да спреш ! :дд
0
0