Нощ на ужасите

Реших да споделя тук един от моите опити да пиша. Надявам се да ви хареса, та ето го и него.

Селце,разположено в полите на Сакар планина, е мястото, в което се развива историята, която ще ви разкажа. То беше красиво, изпълнено с живот, с уникална природа.

В един слънчев и горещ летен ден с компанията ми седяхме на една пейка в центъра на селото. Под сянката на огромната липа до пейката аз, Валентина, Габриела, Иван, Божидар и Иво бяхме започнали да си разправяме всевъзможни истории.

Улисани в разказите си дори не усетихме как стана почти полунощ. Тъкмо мислех да предложа да се разотиваме и Иван каза:

- Хей хора, знаете ли какво си мислех онзи ден?
- Какво - попитахме всички в един глас?
- Трябва да си организираме една "Вечер на ужасите" - отвърна той, след което се засмя зловещо.

- Иване, ти друга простотия не можа ли да измислиш - каза Габи, явно раздразнена от предложението! Тя по принцип си беше страхлива и не си падаше по подобни неща.
- Що да е простотия, идеята е супер, но къде да се съберем за целта - попита Иво?

- Ем защо да не е на хижата, горе в гората - подхвърлих аз на шега и само след миг съжалих, че въобще си бях отворила устата?

- Ееее браво бе Дени, гениална си - извикаха всички радостно.
- Ама хора, шегувах се. Там е опасно - казах тихичко аз, а в гласа ми се долавяше явна уплаха.

- Хайде де бъзло, к'во толкова ще ти стане? Или те е страх от тъмното - каза Валя, след което се разсмя.
- Не ме е страх от тъмното, но се плаша от историите, които съм чувала за тази гора - отвърнах и аз гневно.

- Ох боже и теб ли те плашат ваще с тия глупости хахах - каза Валентина след което пак се разхили.

- Не са глупости - креснах аз срещу нея - всяка история за тази гора е абсолютна истина!!

- Да бе, истина, говориш и сама си вярваш даже. Колко ли си наивна и тъпа, че да вярваш на тия глупости за призраци и особено пък на върховната тъпотия за лудия дървар дето живеел в гората - каза Валя, след което ме изгледа презрително и отново се разсмя.

- Да! Вярвам, защото аз бях тази, която попадна на една то жертвите му или поне това, което беше останало от нея, а именно куп оглозгани кости. По тях ясно личаха следите от брадвата с която е насякъл тялото - уверено казах аз!

- Пълни глупости са това, но нека сега да не се караме заради тях - каза Иво и сложи ръката си на рамото ми, за да ме спре да не се нахвърля върху Валя.

- ОК, няма, бъди спокоен - погледнах го аз и му се усмихнах, въпреки че вътрешно ми се искаше да го игнорирам и да разбия устата на малката кучка.
- Само така - каза ми той и също ми се усмихна!
- А сега нека решим къде и кога ще се проведе тая "вечер на ужасите".

- Ами нека е на хижата, утре вечер в 19:00 - каза Боби и се разсмя.
- Ми ок, нека бъде вашата утре в седем на хижата - казах аз и си тръгнах.

И така всички други също се разотидоха по къщите си, за да се приготвят за предстоящата "нощ на ужаси", както я наричахме без да подозираме какво в действителност ни предстоеше и колко подходящо щеше да е определението "нощ на ужаси" точно за тази нощ ...........

Това е началото на моята историйка. Моля да ме извините за правописните грешки ако съм допуснала такива. Надявам се жалките ми опити да пиша да допаднат поне на един човек