Нощ на ужасите
редакция:

Реших да споделя тук един от моите опити да пиша. Надявам се да ви хареса, та ето го и него.
Селце,разположено в полите на Сакар планина, е мястото, в което се развива историята, която ще ви разкажа. То беше красиво, изпълнено с живот, с уникална природа.
В един слънчев и горещ летен ден с компанията ми седяхме на една пейка в центъра на селото. Под сянката на огромната липа до пейката аз, Валентина, Габриела, Иван, Божидар и Иво бяхме започнали да си разправяме всевъзможни истории.
Улисани в разказите си дори не усетихме как стана почти полунощ. Тъкмо мислех да предложа да се разотиваме и Иван каза:
- Хей хора, знаете ли какво си мислех онзи ден?
- Какво - попитахме всички в един глас?
- Трябва да си организираме една "Вечер на ужасите" - отвърна той, след което се засмя зловещо.
- Иване, ти друга простотия не можа ли да измислиш - каза Габи, явно раздразнена от предложението! Тя по принцип си беше страхлива и не си падаше по подобни неща.
- Що да е простотия, идеята е супер, но къде да се съберем за целта - попита Иво?
- Ем защо да не е на хижата, горе в гората - подхвърлих аз на шега и само след миг съжалих, че въобще си бях отворила устата?
- Ееее браво бе Дени, гениална си - извикаха всички радостно.
- Ама хора, шегувах се. Там е опасно - казах тихичко аз, а в гласа ми се долавяше явна уплаха.
- Хайде де бъзло, к'во толкова ще ти стане? Или те е страх от тъмното - каза Валя, след което се разсмя.
- Не ме е страх от тъмното, но се плаша от историите, които съм чувала за тази гора - отвърнах и аз гневно.
- Ох боже и теб ли те плашат ваще с тия глупости хахах - каза Валентина след което пак се разхили.
- Не са глупости - креснах аз срещу нея - всяка история за тази гора е абсолютна истина!!
- Да бе, истина, говориш и сама си вярваш даже. Колко ли си наивна и тъпа, че да вярваш на тия глупости за призраци и особено пък на върховната тъпотия за лудия дървар дето живеел в гората - каза Валя, след което ме изгледа презрително и отново се разсмя.
- Да! Вярвам, защото аз бях тази, която попадна на една то жертвите му или поне това, което беше останало от нея, а именно куп оглозгани кости. По тях ясно личаха следите от брадвата с която е насякъл тялото - уверено казах аз!
- Пълни глупости са това, но нека сега да не се караме заради тях - каза Иво и сложи ръката си на рамото ми, за да ме спре да не се нахвърля върху Валя.
- ОК, няма, бъди спокоен - погледнах го аз и му се усмихнах, въпреки че вътрешно ми се искаше да го игнорирам и да разбия устата на малката кучка.
- Само така - каза ми той и също ми се усмихна!
- А сега нека решим къде и кога ще се проведе тая "вечер на ужасите".
- Ами нека е на хижата, утре вечер в 19:00 - каза Боби и се разсмя.
- Ми ок, нека бъде вашата утре в седем на хижата - казах аз и си тръгнах.
И така всички други също се разотидоха по къщите си, за да се приготвят за предстоящата "нощ на ужаси", както я наричахме без да подозираме какво в действителност ни предстоеше и колко подходящо щеше да е определението "нощ на ужаси" точно за тази нощ ...........
Това е началото на моята историйка. Моля да ме извините за правописните грешки ако съм допуснала такива.
Надявам се жалките ми опити да пиша да допаднат поне на един човек
Селце,разположено в полите на Сакар планина, е мястото, в което се развива историята, която ще ви разкажа. То беше красиво, изпълнено с живот, с уникална природа.
В един слънчев и горещ летен ден с компанията ми седяхме на една пейка в центъра на селото. Под сянката на огромната липа до пейката аз, Валентина, Габриела, Иван, Божидар и Иво бяхме започнали да си разправяме всевъзможни истории.
Улисани в разказите си дори не усетихме как стана почти полунощ. Тъкмо мислех да предложа да се разотиваме и Иван каза:
- Хей хора, знаете ли какво си мислех онзи ден?
- Какво - попитахме всички в един глас?
- Трябва да си организираме една "Вечер на ужасите" - отвърна той, след което се засмя зловещо.
- Иване, ти друга простотия не можа ли да измислиш - каза Габи, явно раздразнена от предложението! Тя по принцип си беше страхлива и не си падаше по подобни неща.
- Що да е простотия, идеята е супер, но къде да се съберем за целта - попита Иво?
- Ем защо да не е на хижата, горе в гората - подхвърлих аз на шега и само след миг съжалих, че въобще си бях отворила устата?
- Ееее браво бе Дени, гениална си - извикаха всички радостно.
- Ама хора, шегувах се. Там е опасно - казах тихичко аз, а в гласа ми се долавяше явна уплаха.
- Хайде де бъзло, к'во толкова ще ти стане? Или те е страх от тъмното - каза Валя, след което се разсмя.
- Не ме е страх от тъмното, но се плаша от историите, които съм чувала за тази гора - отвърнах и аз гневно.
- Ох боже и теб ли те плашат ваще с тия глупости хахах - каза Валентина след което пак се разхили.
- Не са глупости - креснах аз срещу нея - всяка история за тази гора е абсолютна истина!!
- Да бе, истина, говориш и сама си вярваш даже. Колко ли си наивна и тъпа, че да вярваш на тия глупости за призраци и особено пък на върховната тъпотия за лудия дървар дето живеел в гората - каза Валя, след което ме изгледа презрително и отново се разсмя.
- Да! Вярвам, защото аз бях тази, която попадна на една то жертвите му или поне това, което беше останало от нея, а именно куп оглозгани кости. По тях ясно личаха следите от брадвата с която е насякъл тялото - уверено казах аз!
- Пълни глупости са това, но нека сега да не се караме заради тях - каза Иво и сложи ръката си на рамото ми, за да ме спре да не се нахвърля върху Валя.
- ОК, няма, бъди спокоен - погледнах го аз и му се усмихнах, въпреки че вътрешно ми се искаше да го игнорирам и да разбия устата на малката кучка.
- Само така - каза ми той и също ми се усмихна!
- А сега нека решим къде и кога ще се проведе тая "вечер на ужасите".
- Ами нека е на хижата, утре вечер в 19:00 - каза Боби и се разсмя.
- Ми ок, нека бъде вашата утре в седем на хижата - казах аз и си тръгнах.
И така всички други също се разотидоха по къщите си, за да се приготвят за предстоящата "нощ на ужаси", както я наричахме без да подозираме какво в действителност ни предстоеше и колко подходящо щеше да е определението "нощ на ужаси" точно за тази нощ ...........
Това е началото на моята историйка. Моля да ме извините за правописните грешки ако съм допуснала такива.





Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.7
Общо гласували: 26
55
411
36
24
10
Дай твоята оценка:
Коментари
2.Кой е любимият ти цвят от тези - жълт, зелен, червен, син или черен.
3.Първият ти инициал -А-Р, Л-Р, С-Я.
4.Месецът ти на раждане.
5.Кой цвят харесваш повече - черен или бял.
6.Напиши името на човек от същия пол като твоя.
7.Любимото ти число.
8.Калифорния или Флорида.
9.Кое харесваш повече - езерото или океанът.
10.Напиши желание.
Отговори:
1.Това е името на човека, в който си истински влюбен.
2. Ако си избрал:
Червено - ти си жив и изпълнен с любов.
Зелено - твоята душа е щастлива и излъчва спокойствие.
Жълто - ти си щастлив човек и даваш добри съвети на другите хора.
Синьо - ти си човек със спонтанен характер.
Черен - ти си скромен и агресивен.
3.Ако инициалът ти е:
А-Р-имаш много приятели и любов в живота.
Л-П-опитваш се да се насладиш на живота и любовта ти скоро ще разцъфне.
С-Я-обичаш да помагаш и бъдещето ти изглежда добро.
4.Ако си роден през:
Януари-март - годината ще е много добра и ще разбереш, че си се влюбил в този, в който не си очаквал.
Април-юни - ще имаш силна връзка, но тя няма да трае дълго.
Юли-септември-ще имаш силна година с много промени.
Октомври-декември - годината няма да е от най-добрите, но ще откриеш сродна душа.
5.Ако избереш:
Бяло-Ще намериш приятел, който ще ти се доверява и ще направи всичко това, но може и да не го разбереш.
Черно - Живота ти ще тръгне в различна посока,ще има много промени и ще се радваш на тях.
6.Това е най-добрият ти приятел.
7.Това е броят на близките ти приятели, които ще имаш в живота.
8.Ако избереш:
Калифорния-Обичаш приключенията.
Флорида - Романтична душа си.
9.Ако избереш:
Езеро-Верен си на приятелите и си малко резервиран.
Океан-ти си спонтанен и обичаш местата с много хора.
10.Желанието ти ще се сбъдне, ако пуснеш това в друг форум до час