Sanovnik.bg»Споделени Истории»Фантазии»Загадъчните мъже - 2 част

Загадъчните мъже - 2 част

редакция:
Загадъчните мъже - 2 част
Стана 18 часа и работното ми време свърши. Все още мислех за него... Прекалено подозрително ми изглеждаше... Или може би аз се побърквам и имам нужда от почивка? Прибрах се и взех дневничето, в което от много малка си пишех какво бих искала да ми се сбъдне или да ми се случи в живота.

Когато пораствах и видех нещо излишно и безмислено го задраствах. Записах си, че много искам да разбера малко повече за този мъж, за да бъда спокойна, че всичко е наред, а не че е признак на лудост. Затворих го и го прибрах в шкафчето си.

Спеше ми се много, но не можех да спя..Защо по дяволите? Когато успея да се унеса, започвам да настръхвам,изпотявам, треперя, подскачам...Какво ставаше? Чувах гласове, като „Внимавай!” , „Имаш ли задни мисли ще съжаляваш”...

И всякакъв такъв тип глупости.Отказах да се боря за сън и си казах да върви подир нощта... Реших да купонясвам, щях да си поискам почивен ден за утре... Беше 2 часа през нощта.Любимата ми певица щеше да пее в 3. Запътих се в дискотеката. Беше препълнено, както никога досега..!

Влезнах и имаше едно момче, което веднага ме заговори. Каза, че много би искал да потанцува с мен и какво ме зове по това време в тази дискотека. Казах му, че това са лични работи. Той ме попита дали да съжалява, че ме е попитал. Засмях се закачливо.

Каза ми, че когато съм се засмяла съм имала много хубава усмивка и очите ми са много хубаво блестящи тогава.. Едно момиче до мен ме видя и ми каза да я последвам.Той ме хвана за ръката и каза „Върни се отново, ще те чакам тук, която и да си.”.

Усмихнах се, беше приятно да го чуеш в късните часове, че си желана. Момичето ме завлече в тоалетната и ми каза да се пазя, извади ножицата... Първото нещо през ума ми беше да извикам за помощ, но всъщност тя много хубаво наряза роклята ми.

И то при положение, че не се познаваме?Защо го правеше? Тя каза, че един ден ще станем приятелки. Аз бях с доста плътна и до кокалчетата рокля.Тя ми я скъси доста, повече над коляното. Беше може би вече едва 5 см, колкото да прикрие съкровеното ми място.

Направи форма на сърце в областта на корема.Наряза презрамките на доста интересен дизайн, бюста ми беше доста провокиращ.Наразян до толкова, че да привлича мъжките погледи, но не и разкриваше достатъчно много прелести.

Зад гърба го направи целия гол с един надпис.Когато се обърнах видях, че надписа беше „Sexy devil” Доста се зачудих и ококорих.Това съвпадение ли беше?! Върнах се при момчето, той като ме видя не можа изобщо да ме познае.

-О, нима такава жена като теб има скрити тайни?
-Ще трябва да рискуваш.
-И на всичкото отгоре провокираш!
-Че как иначе. – Отвърнах му аз.
Той посегна да докосне крака ми и да вдигне ръката си нагоре..

Стана ми прекалено хубаво, но не можех да спра да мисля за онзи тип...Сякаш беше влезнал сериозно под съзнанието ми и под кожата ми...
-Съжалявам, ще трябва да пропуснем. – Заявих му аз.
-Защо, за къде бързаш?
-Съжалявам.

-Каквото и да ми коства ще те намеря и ще те спечеля..!
Тръгнах да излизам и видях една доста елегантна кола, която буквално спря в краката ми. Аз сънувам. Да, ама не... От колата излезна същото момче, което срещнах в кантората си сутринта – с татуировката на врата.

-Не си и помисляй да бягаш, тази вечер ще си моя.
Хвана ме много внимателно зад кръста и ми прошепна:
-Ако все пак решиш да избягаш и да се съпротивляваш ще трябва да бъда груб.

По дяволите, толкова много ме привличаше, какво имаше в неговото странно поведение?! Беше същят..
-Как ме намери?
-Може би е по-добре да не знаеш.
С една ръка и с един замах скъса роклята ми и всичката ми прелест се показа..

-Виждат ни, на публично място сме и ще се видим ли отново..

-По- полека с въпросите госпожице..Карайте към гората.
Какво? Защо ли в гората? – запитах се аз... Той ми запуши устата и започна много бавно и внимателно и най-вече нежно да целува тялото ми. Галеше ме божествено. Видях на гърдата му моето име и моята дата на раждане...
Какво по дяволите беше това?!

Ако и тази част се приеме добре, обещавам за трета част.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4.6
Общо гласували: 5
54
40
31
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Анонимни
tani4ka303
tani4ka303
bravo straxotno e
21.06.2013 16:47
Ивелина
Ивелина
Много благодаря на Ив! Много ме зарадва! Вярвам, че мога. Ще приема съвета ти и още в третата част започвам да описвам по-подробно. :) !!! Ще се радвам на твоите мнения!!
21.06.2013 16:42
Ив
Ив
Харесва ми начинати на писане. Това, че описваш ситуацията, което много малко хора които качват тук публикациите си не го намират за нужно. Има го лекото напрежение, има я реалноста на действията с лек привкус на фантазия, който поне за сега по никакъв начин не е натрапчива. Продължавай в съшия дух,с времето и несъвършенствата ще се изгладят, стига да вярваш, че можеш. Личи си, че не само пишеш но и четеш. Съвет от мен. Ако решиш някой ден да направиш по голяма крачка в писането, изпадай в повече подробности и това как се чувства героя, какво изпитва, всичко за да може когато някой чете да влезе в образа на главния герой напълно. Предполагам схващаш какво имам предвит.Обогатявай си речника колкото можеш с всеки изминал ден, това е. :) Аз също от време на време пиша и знам за какво става на въпрос :)
21.06.2013 16:33