Моята история - той се върна на 40 ден
редакция:
АнонименНовак
Преди четири и половина години през 2008 година мъжът ми се разболя, остана без сили, а имаше диабет. Наложи се да влезе в болница с диагноза левкемия.
На 5 октомври 2008 той почина, но няколко дни преди това аз сънувах сън, в който една жена в бели дрехи - Елена /майка ми се казваше така,но тя е починала/ беше на една поляна, аз също бях там.
Попитах я какво прави, а тя каза че е дошла да събере някои хора и да ги води нагоре.След няколко дни разбрах кого е дошла да вземе. От майка ми бях чувала, че душата на умрелия се появявала на 40-тия ден да се види за последно с близките.
Скептична съм като повечето хора, но... Два дни преди четиридесетте дни да изтекат, сутринта може и да съм била полубудна - той дойде. Бях легнала встрани, мъжа ми дойде зад мен прегърна ме и ме залюля както правеше преди.
Усетих го, докоснах ръката му, наистина беше ръката му, как да се излъжа. Помня, че така се зарадвах, викам му "ти дойде", пипнах го по лицето - хладно,току що избръснато...Той беше! След секунди той се превърна в дим и буквално с изпари в противоположния ъгъл на стаята.
Това беше. Станах и погледнах часа 6,10, часа в който ставахме за работа. Толкова бях радостна. ТОЙ БЕШЕ ДОШЪЛ, УСЕТИХ ГО КАТО ЖИВ, ДОКОСНАХ ГО!...
И никой не може да ме убеди, че това не беше той или да каже, че е било сън.
А само след два месеца щяхме да празнуваме 40 години семеен живот.
На 5 октомври 2008 той почина, но няколко дни преди това аз сънувах сън, в който една жена в бели дрехи - Елена /майка ми се казваше така,но тя е починала/ беше на една поляна, аз също бях там.
Попитах я какво прави, а тя каза че е дошла да събере някои хора и да ги води нагоре.След няколко дни разбрах кого е дошла да вземе. От майка ми бях чувала, че душата на умрелия се появявала на 40-тия ден да се види за последно с близките.
Скептична съм като повечето хора, но... Два дни преди четиридесетте дни да изтекат, сутринта може и да съм била полубудна - той дойде. Бях легнала встрани, мъжа ми дойде зад мен прегърна ме и ме залюля както правеше преди.
Усетих го, докоснах ръката му, наистина беше ръката му, как да се излъжа. Помня, че така се зарадвах, викам му "ти дойде", пипнах го по лицето - хладно,току що избръснато...Той беше! След секунди той се превърна в дим и буквално с изпари в противоположния ъгъл на стаята.
Това беше. Станах и погледнах часа 6,10, часа в който ставахме за работа. Толкова бях радостна. ТОЙ БЕШЕ ДОШЪЛ, УСЕТИХ ГО КАТО ЖИВ, ДОКОСНАХ ГО!...
И никой не може да ме убеди, че това не беше той или да каже, че е било сън.
А само след два месеца щяхме да празнуваме 40 години семеен живот.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.6
Общо гласували: 14
510
43
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Винаги тези неща се преживяват на границата между съня и реалноста.Може би за да не се изплашим,ако сме напълно будни.
Аз също загубих любим преди 12 години и имам много подобни преживявания.Ако имам повечко време,ще ги споделя.
Пиши и до вестник"Лична драма"!Там има специална рубрика озаглавена"Срещи с необяснимото".Нека знаят повече хора и да не се страхуват да споделят!
Късмет в по-нататъшния житейски път!Нали сега знаеш,че Той е до теб?!