Сънувах го

Сънувах, че аз и един приятел сме в един безкрайно дълъг коридор. Не беше тъмно и мрачно, а светло.

Този мой приятел завърза ръцете на вече бившият ми. Завърза ги, а аз седнах и се облегнах на някакви чанти и торби. Тогава бившият ми легна вършу мен (с ръце отзад) и заплака. Молеше ме да му простя, да се върна при него. Аз го прегърнах. Не исках да го пускам, защото много ми липсва. Както го бях прегърнала се загледах нагоре, но вместо лапми, видях надписи. Помня само, че бяха на английски, едната дума завършваше на ''Е'', а другата започваше с ''Е''.

Гледах ту едната буква, ту другата. Приятелят, който завърза бишият ми, ме погледна и, когато видя сълзите ми, стана и тръгна по - безкрайно дългия коридор. Аз и бившият ми останахме само, ридаейки. Не исках да го пускам, чувствах, че той има нужда от мен. Усещах в гласа му, думите - Помогни ми.
Това е сънят ми.

Аз и приятелят ми, вече не си говорим. Сякаш сме чужди. Странното обаче е, че този мой приятел, който завърза бившият ми, е влюбен в мен. И двамата са влюбени в мен..., но аз не желая никого от тях.