В живота няма Happy end.

В живота няма Happy end.
Снимка: sanovnik.bg
Какво е животът? Това е миг от вечността, пристигаш като гостенин, в този сив и скучен свят, свършваш мисията си, и си отиваш.

Жалко нали? Но много хора, не го осмислят, може би защото просто те не го разбират. Живееш, бориш се, сблъскваш се с кво ли не, и накрая The End, сякаш никога не си живял, сякаш не си съществувал.

Животът е различен за всеки от нас. Един се ражда, вярвайки че е светец, вярвайки че всичко може да взема ей така, под щастливата звезда роден, той си мисли че това ще продължава вечно, но в заблуда са голяма, подобен тип хора. Други се раждат сякаш на черния петък родени, и цял живот във лутане и в мъка, чезнат в празнота, до своя сетен час.

Колко пъти през живота, давих се в презрение и в болка. Колко пъти през годината поредна тежка, проклинах из основи своето рождение. Да знам, всеки прави грешки, но нали уж и те били човешки, ма понякога донасят във живота твърде и големи пречки, и последствията са горчиви от това.

Понякога въздишам тежко, и се питам, къде ли пак сгреших? Може би в това, че твърде бързо се предоверявах, може би в това че търсех жадно и отчаяно доброто, и чувствата в душата ме разядоха отвъд. Сега последствията са жестоки, породиха в мен желание на гняв, омраза, огорчение, утеха в търсене на отмъщение.

Да, на пръв поглед всеки би ме съдил, никой може би не би могъл да разбере. Това е щото хората сега се раждат гадни, от малки в техните души расте грехът. Защо така се получава седя и питам се за кой ли път? Но отговорите от мене бягат, не ги съзира моето измъчено и адски изтормозено съзнание.

Човек за човека, превърна се в мишена, всеки гледа отвсякъде да те затрие, да те прояде, но никой във душата не наднича, за да види кво се крие там, и колко болка има по земята наша, колко гняв събран от годините на празнота. Да, и аз като всеки друг човек, чувства във сърцето имам, и тези чувства все пак са човешки, а щом такива са, значи те са и раними.

Събирах през годините, и трупах, и мълчах, на никого не казвах нищо, и това растеше, и гризеше тъканта на моята душа, вечер, денем, бягаше от мен спокойствието, и загнездваше се там дълбоко, чувството на страх, презрение, и люта-самоубийствена горчивина.

Но за хората съм просто някой-никой, хей оня там бе, дето мрази и се самоизяжда. А попита ли ме някой, защо се е стигнало до тези мои чувства? Някой беше ли свидетел на това, което изживявах от години? Някой ръка протегна ли ми?

Попита ли ме някой "как си" ?! - Не нали. А защо тогава днес, трябва да понасям хорската злоба, хорската завист и негодувание, нима не съм човешко същество, и нямам право да изпитвам свои собствени чувства, убеждения?! Никой в живота не се ражда мразещ, нито слаб.

Човек става такъв в последствие, зависи какви са фактите, каква съдба е отредено да изпиташ, и въз основа на нещата от живота, в човека се заформят заключенията, душата се разбунтува тогава когато осъзнаваш че човек си, а си бил жестоко наранен и хулен.

Човешкият инстинкт е всячески и страшно сложно устроен, ако си бил някога и мъничко щастлив, ако си бил обичан, оценен, тогава във душата има радост, има надежда, храниш топли чувства към света, към съществуването.

Но когато си бил мачкан, тъпкан, неразбран, когато в грешно време си живял където не намираш свойто място, ей тогава съвестта, душата наранена, започват вътре в теб да протестират, пораждат се инстинктите които провокират, отчаянието, гневът, жаждата да бъдеш поне мъничко разбран.

Това сме ние хората, и такава е нашата система, така сме ние устроени и проектирани. И не можем да бъдем съдени, не и когато никой нищо не знае за нас, защото тоз който е живял в охолие, и който мачкал е за забавление, той не може да знае как се чувстваме ние - човеците... които сме ранени, слаби може би психически, и рухнали от ударите на съдбата.

Аз просто съм различен, никога не съм твърдял че съм перфектен, ма поне в сърцето съумял съм, да не съм дефектен. Никога не съм се провъзнасял, нито пък съм проявявал алчност. Тези чувства лоши и жестоки, чужди са за моята ранима личност!

Какво като не ходя да пия по баровете, какво като не съм женкар, какво като не съм побойник, а обикновен човек? Това прави ли ме нещо по малко от другите?!

А трябва ли да съм изкуствен, трябва ли да съм фрашкан с пари, трябва ли да бъда извратен и злобен, за да бъда обичан и приет? И има ли смисъл да съм такъв..? Тогава няма да съм себе си, ще съм една фалшива личност, и жените може би, ще обичат по скоро извратеността ми, парите ми, лошото ми поведение, но те няма да обичат мен самия, няма да познават душата ми нали?!

Е, тогава какъв е смисълът да се правя на това, което не съм, и което не искам да съм... това любов ли е? Мисля че не е! Аз не исках много, и никога не съм искал, исках просто някоя си там, някоя такава като мене, която ме разбира, която би могла да ме последва по моя макар и труден житейски път. Исках ей така да бъда обичан, заради самия мен, заради моето аз, а не да бъда обичан заради това, че съм изкуствен!

Но днес какво се получава, ненормалните неща, се приемат за нормални, и дори се толерират. Изкуствените, порочните хора, са обградени от приятели, от момичета.

Защо ли е така? А истинските хора, тея дето залагат на истината, тея дето могат да ценят и да обичат, точно те са презряни, самотни, отхвърлени. Днешната младеж, е сякаш устроена на криво, и не си приет, когато видят че си по различен от общата маса хора.

Това е действителността, и животът е това. От дете човек се гради, но ако той няма правилната основа за този градеж, неговият живот се срива, и в един момент изчезваш, а съзнаваш че си толкова наказан, че дори и малка сладост, ти не си изпитал, приживе в този свят. А това е най-лошото!

Рейтинг

4.3
Общо 4 гласували
5 2
4 1
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (6)

Изпрати
Onetwothree
Onetwothree
08.01.2012 19:40
На 11 съм.Може да ти се струва малко, но повярвай ми, много съм изпитала от това, което каза alex_7727 ...
0
0
....
....
05.01.2012 15:41
Onetwothree на колко си??? Понеже и аз съм по-малка от alex_7727 и съм преживяла същото и просто съм любопитна...
0
0
Onetwothree
Onetwothree
04.01.2012 19:08
alex_7727, аз съм в същото положение като теб, само дето съм с няколко години по - малка от теб.Благодаря за съвета и успех и на теб!!!!!!!!!!!!!!!!
0
0
TreliKardia
TreliKardia
04.01.2012 15:14
''И какво ще стане накрая?Те ще имат прекрасен живот, няма да им пука за това какво е станало с нечий друг живот, който те са съсипали, докато са се домогвали до първото място.''
-----------------------------------
Алекс, няма как да знаеш дали ще са богати или бедни, здрави или болни, щастливи или нещастни. А и не мисля, че на хора, които се отнасят гадно с по-слабите и тихи деца живота им е супер колкото и да се стараят да го покажат като такъв.
Какво ще стане с теб зависи само от теб и от никой друг. Само ти ако им позволиш ще те съсипят..
Прочети книгата "Четирите споразумения" дон Мигел Руис
гарантирам ти, че след като я прочетеш няма да мислиш по този начин. В интернет я има безплатно.
Мога да ти дам имена на още автори ако имаш интерес.. :)
-----------------------------------
''А с мен какво ще стане?Даже не мога да си представя.''

Направи обратното, визуализирай си живота, които искаш да имаш с подробности, кола, къща, домашен любимец, каквото пожелаеш, как завършваш или взимаш изпит, но помни, че трябва да си спокойна и да бъде максимално истинско , прави го няколко дни може сутрин и вечер по 15 -20 мин , след това забрави за желанието, не мисли изобщо за него , не проявявай никакви съмнения като дали ще стане или не..
друго за което се сетих, когато казвате аз НЕ искам ... лоши хора около мен, съученици, колеги ти всъщност привличаш такива около теб без дори да си даваш сметка....
Подсъзнанието пропуска отрицанието (не ,няма ,никога и т.н.) и кодира сърцевината на желанието.Ако утвърждаваме "Не искам да се провалям", то съзнанието запечатва само "искам да се провалям".
"Не искам да се проваля" се преобразува в "Искам да успея" , ''в живота ми няма happy end'' го замени с '' живота ми е щастлив'' ''искам живота ми да е щастлив'' и т.н с негативни мисли още повече се затъва в блатото .. по ваша воля колкото по -скоро го осъзнаете толкова по-бързо ще излезете от него.
0
0
misteriq
misteriq
04.01.2012 14:42
Мила alex_7727, зн как се чувстваш и аз съм същата зн колко е гадно, само съм малко по-малка от теб.
0
0
alex_7727
alex_7727
04.01.2012 10:47
При мен почти всичко е наред: имам си дом, семейство, приятели....На пръв поглед всичко, от което се нуждае един човек.Но не.Винаги съм болна, не мога да се нарека здрав човек.Хората ме мразят, въпреки че винаги съм се опитвала да им помогна и да им направя добро.Хората ме мачкат, не им пука за моите чувства и за това какво искам или дали ми харесва начинът, по който се държат с мен.Хора, които съм смятала за добри приятели се оказват предатели и лицемери, които ми забиват нож в гърба.И мен всички ми натякват, че съм по-различна, обиждат ме.Различното ми е в прическата и в мозъка.Повечето хора, които познавам нямат морала и ценностите, които аз имам.Може би затова ме мразят и се опитват да ми завредят.И аз се питам защо става така?Защо винаги аз съм потърпевша, въпреки че винаги искам да направя добро и да бъда полезна.Няма ли и за мен малко радост и спокойствие?-и аз това се чудя.
Аз вече 4 год. живея неразбрана, нечута и нещастна.Никой не може да ме разбере, защото никой не е попадал в такова положение.Близките ми ме изненадват с това, което мислят за мен.Понякога се оказва, че точно родителите ми не са ме познавали изобщо.
От толкова проблеми, които трябва да преодолявам, въпреки че съм на 14 , вече станах един парцал.За мен няма смисъл да правя каквото и да било в живота си, защото всяка крачка напред, ме връща с две назад.Станах един слабохарактерен човек без...бъдеще.Или поне без щастливо бъдеше.
Гледам враговете ми, гледам колко добре е устроен животът им, гледам как те успяват на пук на моето нещастие.Сякаш колкото повече съм зле, толкова повече те имат сила за успех.Те, които са интриганти, лицемери и предатели.
И какво ще стане накрая?Те ще имат прекрасен живот, няма да им пука за това какво е станало с нечий друг живот, който те са съсипали, докато са се домогвали до първото място.А с мен какво ще стане?Даже не мога да си представя.
Преди си мислех, че най-важното е да си материално задоволен, да си отличник и да имаш хубава репотация в училище.Сега обаче виждам, че нямам нужда от нищо такова.Искам само здраве и спокойствие.Това е по-голям дар от всяко едно съкровище на света, от всяко съкровище, до което враговете ми се опитват да се домогнат.
Не знам какво ще стане с мен, но поне ще си остана честна и морална.Няма да тъпча хората за удоволствие, да съсипвам живота им и да се чувствам страхотно, когато един ден победя всички.Това 100% няма да бъда никога.
И сега съветът ми към всички хора с подобно на моето положение: опитайте се да подредите приоритетите си и да разберете кое е най-важното нещо в живота ви и се борете.Игнорирайте хората, които ще се опитат да ви спънат. Успех на всички! :)
0
0