Сънувах, че целият свят се затрива
редакция:
Беше много странен сън, като се има предвид, че го сънувах точно преди Коледа.
Няколко човека знаехме, че точно в определен ден и час животът на планетата Земя ще бъде строго ограничен. Някъде в най-дълбоките слове на Земята, опасно близо до ядрото стана нещо, не знам какво, защото нямам нужното образование, но в този определен час, на повърхността изригна лава, която заля всичко и 7 000 000 000 живота бяха погубени.
Моята задача бе да върна живота, правейки нещо, което съжелявам, че забравих. Не се сещам в момента. Но за да го направя ми бе нужна помощта на моя приятелка.
Аз обаче не бях себе си и хората около мен ми бяха напълно непознати, но в съня те бяха и мои приятели. И така аз трябваше да започна всичко отначало.
Стотици хиляди години, през които човечеството се е развивало до това, което е днес, ще бъдат изгубени. Мен и момичето, което трябваше да ми помогне за задачата, лавата не можеше да нарани, но аз се опитах да предпазя баща си, който в съня ми също не беше истинския ми баща.
Накрая бяхме в една пещера в една скала. Скалата се намираше в окена. Беше огромна, а около нея имаше още 3-4 като нея.
Беше като в някоя различна ера. Тази на динозаврите, само дето тях ги нямаше. На другите скали се виждаха хора, не бяхме повече от 20-ма оцелели мъже и жени.
Странно ми е, че точно на Бъдни вечер-за Коледа го сънувах този сън.
Няколко човека знаехме, че точно в определен ден и час животът на планетата Земя ще бъде строго ограничен. Някъде в най-дълбоките слове на Земята, опасно близо до ядрото стана нещо, не знам какво, защото нямам нужното образование, но в този определен час, на повърхността изригна лава, която заля всичко и 7 000 000 000 живота бяха погубени.
Моята задача бе да върна живота, правейки нещо, което съжелявам, че забравих. Не се сещам в момента. Но за да го направя ми бе нужна помощта на моя приятелка.
Аз обаче не бях себе си и хората около мен ми бяха напълно непознати, но в съня те бяха и мои приятели. И така аз трябваше да започна всичко отначало.
Стотици хиляди години, през които човечеството се е развивало до това, което е днес, ще бъдат изгубени. Мен и момичето, което трябваше да ми помогне за задачата, лавата не можеше да нарани, но аз се опитах да предпазя баща си, който в съня ми също не беше истинския ми баща.
Накрая бяхме в една пещера в една скала. Скалата се намираше в окена. Беше огромна, а около нея имаше още 3-4 като нея.
Беше като в някоя различна ера. Тази на динозаврите, само дето тях ги нямаше. На другите скали се виждаха хора, не бяхме повече от 20-ма оцелели мъже и жени.
Странно ми е, че точно на Бъдни вечер-за Коледа го сънувах този сън.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.3
Общо гласували: 9
55
42
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари