А аз си мислех, че сънувам

Ето нещо любопитно. Събудих се една сутрин, това лято и в първите няколко секунди вече знаех всяка подробност от съня ми. Помнех всичко, което сънувах.

Сънувах, че съм на село, където всяка година има панаир и аз съм у дома и гледам как другите се забавляват. Помня, че много исках да отида, обаче не знам защо не можех.

И така, събудих се на сутринта и като усмислих съня си се засмях на себе си и станах. Мама още не беше тръгнала за работа и като видя, че съм будна ме попита с насмешка:

–Още ли ти се ходи на панаира ?

В началото не разбирах за какво ми говори, но после се сетих за съня и ми стана много странно. Казах й:

–Ама аз го сънувах това. Ти за какъв панаир ми говориш ?

Тя пак се засмя и продължи:

–Е как за какъв ? Нали снощи ме юркаше на панаир да ходим. Не помниш ли ?

–Абе аз сънувах. Как ще сме говорили за това ?!

–Съвсем будна си беше.

–Така ли ? /засмях се / Другия път като започна да ти говоря несвързано, ме събуди.

И така двете се смеехме, уж го обърнахме на шега, обаче аз така и не разбрах какво е станало. От тогава брат ми ме базика, че съм била сомнамбул. Такава ли съм ?