Моля Ви, помогнете ми
АнонименНовак
Здравейте, не знам откъде да започна.
Аз съм на 12 години, майка ми е сервитьорка и вечер се прибира към 00:30.
Та да започна от съществената част. Това се случва само, когато съм сама и навън е тъмно. Когато майка ми тръгне на работа в 18:00ч. ме е страх, но малко, а стане ли 20:00ч. (вече тъмно) направо мога да получа удар.
Усещам, че в къщи има някой, а всъщност съм сама, а и всички прозорци, освен този на тоалетната са затворени, няма кой и откъде да влезе.
В тъмното ме е много страх от спалнята, там е някак си зловещо и въобще не ходя там, мисля си, че там има някой, който иска да ни обере или убие!
Дори, когато съм сама не ям, защото кухнята е точно до спалнята и като отида там и ме обхваща всякаква паника!
В която и стая да съм, най-често в хола и детската постоянно гледам към прозорците, защото имам чувството, че там има някой, който ме гледа (наблюдава).
Холът ни е точно срещу кухнята, а в ляво от кухнята е спалнята. Когато съм на компютъра поглеждам към кухнята, където ми се струва, че има сянка, когато се обърна я виждам да мърда за 2 секунди и тя веднага изчезва!
Постоянно гледам натам и умирам от страх!
Паркета ни в спалнята скърца, когато някой стъпи отгоре.
Както си седя на компютъра и чувам скърцане, при което сърцето ми направо ще изскочи !
Всичко това се случва дори понякога,когато има някой вкъщи!
Онази вечер, в петък майка ми и баба ми си бяха в къщи и спяхме. Аз се събудих и ме беше много страх в предположение, че цялата къща е пълна.
Всичко това се случва от 2007 г., тогава починаха и чичо ми по бащина линия, който отиде във Варна и го застреляха и пра баба ми по майчина линия, която беше много болна (тя живееше вкъщи), но беше в детската стая (не е била в спалнята, че за това да ми се струва страшно).
На 28.08.2011 (преди 8 дни) почина сестрата на баба ми по майчина линия, която е от Царево. От тогава всичко много се засили, започна да чувам тропане по прозореца, дори сутрин и когато майка ми е в другата стая и спи!
Не знам дали всичко това не е от факта, че когато съм била малка на 2-3 години, колегата на баща ми от полицията си е сложил черната шапка на лицето и се е качил на прозореца. Това ми го разказва майка ми.
От тогава сме ходили да ми леят куршум 4-5 пъти, но винаги съм уплашена от хора, винаги фигурката е една и съща. Тогава, когато това с прозореца е станало аз много съм се уплашила, може би заради това ме е страх много от прозорците.
Моля ви, помогне ми. :cry:
Аз съм на 12 години, майка ми е сервитьорка и вечер се прибира към 00:30.
Та да започна от съществената част. Това се случва само, когато съм сама и навън е тъмно. Когато майка ми тръгне на работа в 18:00ч. ме е страх, но малко, а стане ли 20:00ч. (вече тъмно) направо мога да получа удар.
Усещам, че в къщи има някой, а всъщност съм сама, а и всички прозорци, освен този на тоалетната са затворени, няма кой и откъде да влезе.
В тъмното ме е много страх от спалнята, там е някак си зловещо и въобще не ходя там, мисля си, че там има някой, който иска да ни обере или убие!
Дори, когато съм сама не ям, защото кухнята е точно до спалнята и като отида там и ме обхваща всякаква паника!
В която и стая да съм, най-често в хола и детската постоянно гледам към прозорците, защото имам чувството, че там има някой, който ме гледа (наблюдава).
Холът ни е точно срещу кухнята, а в ляво от кухнята е спалнята. Когато съм на компютъра поглеждам към кухнята, където ми се струва, че има сянка, когато се обърна я виждам да мърда за 2 секунди и тя веднага изчезва!
Постоянно гледам натам и умирам от страх!
Паркета ни в спалнята скърца, когато някой стъпи отгоре.
Както си седя на компютъра и чувам скърцане, при което сърцето ми направо ще изскочи !
Всичко това се случва дори понякога,когато има някой вкъщи!
Онази вечер, в петък майка ми и баба ми си бяха в къщи и спяхме. Аз се събудих и ме беше много страх в предположение, че цялата къща е пълна.
Всичко това се случва от 2007 г., тогава починаха и чичо ми по бащина линия, който отиде във Варна и го застреляха и пра баба ми по майчина линия, която беше много болна (тя живееше вкъщи), но беше в детската стая (не е била в спалнята, че за това да ми се струва страшно).
На 28.08.2011 (преди 8 дни) почина сестрата на баба ми по майчина линия, която е от Царево. От тогава всичко много се засили, започна да чувам тропане по прозореца, дори сутрин и когато майка ми е в другата стая и спи!
Не знам дали всичко това не е от факта, че когато съм била малка на 2-3 години, колегата на баща ми от полицията си е сложил черната шапка на лицето и се е качил на прозореца. Това ми го разказва майка ми.
От тогава сме ходили да ми леят куршум 4-5 пъти, но винаги съм уплашена от хора, винаги фигурката е една и съща. Тогава, когато това с прозореца е станало аз много съм се уплашила, може би заради това ме е страх много от прозорците.
Моля ви, помогне ми. :cry:
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (21)
Изпрати
Аз ще ставам на 12 след 1 месец. Случвало ми се е и на мен много пъти. И много ме е страх, но правя така или викам някоя приятелка да седи с мен докато някой не се прибере или светвам всички лампи и телевизори. Включвам компа и си говоря с някой като го усилвам до дупка. Ако не ти помогне, съжалявам.
0
0
Точно така. 1nch3to e права, съгласна съм с нея.
0
0
Не съм съгласна с Веси. Това с прозорците е нормално имам такива приятелки, на които им се случва подобно, чела съм и за много хора със същия случай. Тропане, чукане, стъпки. Това не е заради колегата на баща ти. И мен ме е било страх като теб, но спокойно просто се прави, че не ти пука, не обръщай внимание на това. Гледай телевизия, слушай музика, играй някоя игра, просто нещо, което да те разсее. Пък, ако това не помогне, пиши ми по скайп : megit0_97.
0
0
Здравей! Веси, кой пък ти е казал, че тя гледа страшни филми ? Станислава и аз съм на 12, спокойно, моето е почти същото. Просто си пускам лапмите във всички стаи, пускам си телевизорите и комп. и се чувствам по-добре. Ако още съм стресирана се обаждам на приятелки и говорим по много момичета в скайп или по GSM.
0
0
Спри да гледаш страшни филми. Спокойно това ти е въображението. Ако наистина навсякъде е затворено, а преди това не е имало никой, значи няма никой. Споко и аз бях така. И когато спрях да гледам страшни филми, не се страхувам от нищо. Това е плод на въображението ни.
0
0
