Сънувам, че мой ученик починал

Сънувам, че някой ми казва, че Тодор/мой съученик, който не съм виждала повече от 10г./ е починал и че ще го погребват в гробища като Бакърена фабрика. Отивам да чакам там, но с мен имаше и още двама - не ги виждам в лица само знам че единия е мъж - напомня ми на Цветан/ бащата на бившия ми приятел/, но май не е той.

Чаках ме дълго и после този мъж се обади по-телефона на някой от управата на гробищата за да пита дали не стоим на грешното място? След разговора каза че идват и да се отправим към входа където е за Славистите? Опитах се да си припомня дали Тодор не беше от Славия...

На входа се разминаваме с други опечалени които излизаха. Облечени бяха като в екипи на Славия, но имаше едно русо младо момче облечено като в булченски одежди, но не точно, но вместо воал в бял шал на главата /сякаш бяха гейове, нямаше жени/. Влязох ме в нещо като църква /ритуалния дом/ и на входа ме посреща бащата на Тодор /прилича малко на актьора Васил Михайлов и Сашо/бивш хазяйн//. В ръцете си носи много дрехи, якета. Доближава до него руса по-млада от него жена / виждам я в лице не я познавам/, но в съня си се досещам че тя му е приятелка /родителите на Тодор са разведени, а баща му отдавна е починал/. Тя поема дрехите и той се облича в едно от якетата и ме прегръща след това и заплаква.

Питам го как е станало, какво се е случило?
- Пипнаха ни полицаи не трябваше да го забърквам.
- В какво си го забъркал, убиха ли го?
- Беше страшно не гледаш ли телевизия много говориха за това?
- Да му се невиди не гледам телевизия от доста време ето защо трябва да гледам поне новините, убиха ли го?
- Сигурно са го упоили гадовете? – и заплаква, а това време се изкачваме по едни вити стълби за да стигнем мястото за опелото.

Баща му се обръща и ме пита дали познавам русата жена, тя ме поглежда да си спомни и се досеща за нещо, но доста смътно, че ме е виждала някъде. Пита ме как е Ани и че трябва да се обади на дъщеря си за да се видят някой ден с нея нали се падали някакви роднини /все едно ме признават като жена на Тодор въпреки че не сме били женени/. В един момент както се изкачвах се усещам че ме носят като на носилка но с онзи старец и другата възрастна жена с нас, където чаках ме отвън, говорим си за случилото се.

Оказваме се в просторно помещение което има в дъното си нещо като второ ниво /сякъш натрупани много дюшеци/ а аз казвам оставете ни тук не ни качвай те повече и ни оставят отгоре? Няма маса за тялото? Нещо като голямо квадратно , но плитко корито послано с бял чаршаф. Седя отгоре и гледам и се чудя дали там ще положат тялото? Виждам в коритото две бебета /едното с черна коса с много опашчици, а другото русо/ и чернокосто започва да си разтърква очичките сякъш се събужда от сън, а русото спи. Навеждам се и му се усмихвам и го питам ще се събуждаш ли миличко? Питам защо са тука тия бебета и как ще сложат умрял човек до тях? Под дюшеците на които съм аз има още едно корито с бял чаршав и там също лежи бебе. Хващам го за ръката и се разплаквам, защото осъзнавам че те са мъртви и плачейки питам не е ли рано да ги отвеждате?

Осъзнавам че виждам умрели хора! В един момент виждам Ани/дъщеря ми/ лежи до това бебе и му държи ръката, а то и се смее и е щастливо. Обяснявам и че това бебе е умряло, но да не се страхува, че я държи за ръка и и се радва и че скоро и тя като мен ще може да ги вижда. Събудих се.