Sanovnik.bg»Споделени Истории»Страх»Страх ме е - да търся ли лекарска помощ

Страх ме е - да търся ли лекарска помощ

Страх ме е - да търся ли лекарска помощ
Здравейте. Аз съм момиче на 19 години. За първи път влизам в този сайт и реших да се регистрирам и да ви споделя проблема си.

Преди 3-4 месеца си бях много добре, но напоследък не съм в кондиция със себе си. Постоянно мисля за смъртта, за различни болести, външно не ми личи, но вътре в мен бушува огън от мъка и притеснение.

Напоследък сънувам кошмари и имам чувството, че ще полудея. А след няколко дни ще трябва да замина за Пловдив, тьй като съм студентка за първа година.

Там ще се озова в една нова, непозната за мен обстановка, с нови хора, далече от родителите ми и всичко това ме напряга все повече и повече.

Моля ви кажете ми какво да правя ? Дали да потърся лекарска помощ или да се справям сама ?

Благодаря ви придварително.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4.3
Общо гласували: 29
513
411
35
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари (155)

Изпрати
Галя
Галя
12.04.2015 01:30
Момиче това се нарича депресия някои го бъркат със стрес и ако не се обърне на време внимание може да те доведе до лудост или друга болест като високо кръвно нервна криза сърдечна невроза сърцебиене и прочие
това се получава от напрежение от притеснение от някаква изживелица ако си имала изпит и си се напрегнала умствено или близък е починал ако изживяваш раздяла или се притесняваш от нещо предстоящо
Няма нищо срамно и страшно да посетиш лекар и по добре по рано отколкото късно можеш да споделиш с личния лекар а можеш да поискаш направление за психиатър просто за една консултация
За целта може би ще ти изпишат най - леките лекарства от които ще се почувстваш по добре има едно сиропче от глог мента и валериан продава се без лекарска рецепта свободно по аптеките на билкова основа казва се Неуропан не е скъпо около 2 лв вземи едно шишенце пий по 2 чаени лъжички на ден и ще видиш как ще се почувстваш прави си чай от мента и двете неща са безобидни
Просто живота е толкова напрегнат и суров че всеки трети е в това полужение
аз допуснах да стигна до хипертония високо кръвно от същата диагноза като твоята но е по добре отколкото да достигнеш до психиатрия тогава ежедневното лечение с хапчетата съсипващи живота до края на живота ти са неизбежен случай
затова ти казвам не е зле да обърнеш внимание на време
3
5
Психиатър
Психиатър
21.05.2015 21:48
Надявам се момичето да не вземе съветите Ви присърце. Защото хем не знаете, хем давате съвети. За една минута поставихте диагноза, че чак и лекарства препоръчахте. Давайте съвети , но не говорете глупости.
5
0
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
09.04.2015 08:00
Ами по-добре потърси, защото ако не потърсиш нещата ще станат сериозни и животът ти ще се превърне в истински кошмар :( :( :(
1
2
Вики
Вики
27.03.2015 22:32
Всички имаме такива моменти,на несигурност,която поражда живота и обстоятелствата напоследък,пребори себе си и се радвай на живота,просто се страхуваш,изправи се срещу страховете си и продължи напред...
0
0
mimito
mimito
26.03.2015 00:18
I az imam tozi problem.polyzihgo sled edna operazia.i veze povize ot 3 godini sam na depresanti i drygi yspokoitelni.taka i nemojah da go preodoleia tozi atrah.na tep ti pojelavam yspeh mila dano se spraviw
0
0
Мария
Мария
19.03.2015 14:36
Здравей , мило момиче. Какви са тези мисли , това отчаяние .Живота е пред теб , предстоят ти само хубави моменти , изхвърли всички лоши мисли, притеснения. Излизай по често на разходка , по магазините просто така за разнообразие, купи си нов парфюм и прогони всичко негативно. Знаеш ли преди 5 години ми правиха операция , и в реанимация осъзнах колко ценен е живота. Оттогава насам не обръщам внимание чак толкова на дребни неща и лоши мисли.Не ти трябва лекар да си даваш парите на вятъра. Разходки и позитивни мисли.
6
0
Петя
Петя
18.03.2015 20:12
по добре посети лекар със друго не мога да ти помогна
3
0
eveto
eveto
13.03.2015 16:32
и аз имам този проблем но се опитвам чрез положителна мисъл да го преодолея схраха си
4
0
Йордан
Йордан
06.03.2015 12:57
И аз на тази взраст бях така, но след като започнах да уча в университет за половин година това чувство ме напусна и не мисля за това.
2
0