Страх ме е - да търся ли лекарска помощ

Всяка възраст както и всеки човек има терзания,които е по добре да сподели вместо да подтиска. Омаловажаването на проблемите-наранява ,прави човек по затворен и агресивен към околните.Не мисля че трябва да се напада и обижда някой заради това което е...и какво мисли. А с коментарите от типа за лапешка работа и т.н само спомагаме за деградиране на обществото. Ако не можеш да помогнеш ,по добре замълчи и не пречи.....са казали някои. Аман от агресия на всякъде :(((((

Лапешка работа. Хората какви проблеми имат на главата, ти за какво се притесняваш, бъди благодарна, че имаш покрив над главата си и изобщо някакъв шанс за обучение. Ебаси разлгезените деца сте днешно време.

Това се наричат панически атаки. Потърси инфо.

хеййййй след време много ще искаш пак да си първи курс, ама няма да стане, така че се наслаждавай се на живота.

Непременно говори с психолог докато не е станало късно

Мъж Ти трябва :)

Не се притеснявай, на твоята възраст бях в същото състояние, мислех, че полудявам. По онова време имах доста стрес, проблеми в семейството. Нещата се оправиха без лекари и лекарства. Тревожността изчезна, кошмарите също.Предстои ти да бъдеш студентка в друг град нормално е да се притесняваш. Недей!Мисли позитивно! Предстоят ти много нови запознанства, нови приятели и положителни емоции!
При мен помогна следното: в моменти, в които осъзнавах, че мисля негативно (за смърт, за проблеми и тн.) се откъсвах от тези мисли!Издърпвах себе си извън това състояние!В началото е трудно, но е необходимо.Представях си, че хващам гумичка и "изтривам" лошите мисли. Започвах да мисля за приятни неща, да си ги представям.Не си позволявах, забранявах си, да ги примесвам с чувства на притеснение и страх. Понякога не се получаваше отраз. Важно е да почувстваш себе си, че ТИ държиш нещата под контрол. С времето, тези епизодични емоционални дупки ще се редуцират.Ще започнеш да ги контролираш.При мен помогна и малко литература по въпроса. И най-важното дарявай себе си с позитивна енергия, с позитивни мисли, с приятени емоции. Те лекуват душата!

Не се тревожи.Дъщеря ми от 8 клас е сама във Варна и се справи много добре.Отначало се тревожеше също като теб и аз също много се притеснявах ,но нещата се наредиха много добре .Стана самостоятелна и отговорна ,отличничка е и догодина живот и здраве ще си имаме абитуриентка.Пожелавам ти много здраве и успех ще се справиш стискам палци.