Sanovnik.bg»Споделени Истории»Страх»Страх ме е - да търся ли лекарска помощ

Страх ме е - да търся ли лекарска помощ

редакция:
Страх ме е - да търся ли лекарска помощ
Здравейте. Аз съм момиче на 19 години. За първи път влизам в този сайт и реших да се регистрирам и да ви споделя проблема си.

Преди 3-4 месеца си бях много добре, но напоследък не съм в кондиция със себе си. Постоянно мисля за смъртта, за различни болести, външно не ми личи, но вътре в мен бушува огън от мъка и притеснение.

Напоследък сънувам кошмари и имам чувството, че ще полудея. А след няколко дни ще трябва да замина за Пловдив, тьй като съм студентка за първа година.

Там ще се озова в една нова, непозната за мен обстановка, с нови хора, далече от родителите ми и всичко това ме напряга все повече и повече.

Моля ви кажете ми какво да правя ? Дали да потърся лекарска помощ или да се справям сама ?

Благодаря ви придварително.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4.3
Общо гласували: 29
513
411
35
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Анонимни
Милко Стоянов
Милко Стоянов
Също потърси помощ от приятели, познати, близки роднини те също ще те подкрепят
02.01.2014 22:53
3
2
Милко Стоянов
Милко Стоянов
просто се опитай да не мислиш за страховете потърси вярата тя ще ти даде сили почни да се молиш да търсиш Господ чрез Господнята молитва защото и аз имах същият проблем
02.01.2014 22:51
5
1
mihala
mihala
Обърни се към себеси и честно си отговори на въпроса какво те притеснява, а след това положи усилия да го отстраниш.
02.01.2014 14:17
7
L
L
Така, чел съм няколко разказа в този сайт, но ти си първия който коментирам, така че, го приеме сякаш си чута със сигурност от някой. Това което пише се случва на много хора според мен, под различни варианти, казваш че сега отиваш първа година да учиш, далеч от компания, от близки хора. Моят съвет е, колкото и да е звучи банално, да направиш нещо чрез което да се почустваш по независима, например да си намериш хоби, което да те разсейва, успокоява, да намериш нови хора, с които да общуваш и някак си да се почустваш по индивидуална, защото предполагам си отраснала сред семейство и приятели и не си се сблъсквала с подобни неща. Опитай да медитираш, знам че е странно, но всичко, почти всичко е състояние на мозъка, да животът на всеки е различен, на някои е по-добър на други - не, но всичко може да се подобри, да си създадеш цел и амбиция, в крайна сметка ще разбереш, че почти всичко контролираш ти :).
02.01.2014 13:28
5
Мардж
Мардж
Мисля ,че добра ще бъде идеята да се посъветваш с психолог,но го проучи добре - да не ти вземе парите и да останеш неизлекувана.
02.01.2014 02:24
1
1
Покажи всички подкоментари
Мардж
Мардж
Възрастите в пубертета (ти си на 19 ,но малцина знаят ,че 19 година е част от пубертета,пубертета значи израстване) имат в определено време (при всеки различно ) такива мислени изкривявания. Всичко ще отмине
02.01.2014 02:23
Николай-на 68 години
Николай-на 68 години
Трудно е да се дават съвети.Всеки човек е индивидуалност и проблемите са си негови.И трябва сам да се опита с много воля и характер да се отърве от тях.По правило контактите с нови и интересни личности би ни разведрило, но не трябва да се пренебрегва и начина на живот-здравословен, свързан със спортни занимания и контакт с природата, колкото по често, толкова по- добре...и всичко, което носи положителни емоции...Извода:Би трябвало да се опиташ сама да излезеш от това депресивно състояние!!!Живота е свързан с множество изпитания и трябва да сме силни и упорити, за да ги преодоляваме.Желая ти успех!!!
01.01.2014 12:01
надежда
надежда
Това са натрпчиви мисли които човек трудно би се справил без помощ.Затова моя савет е да потърсиш помощ от добър психолог.
24.12.2013 20:59