Мъжът ми ме тормозеше и обиждаше от сутринта
АнонименНовак
Лесно е от страни. Четейки тук различни съдби, реших и аз да споделя моята история.
Ожених се на осемнайсет години и живота ми се превърна в ад. Мъжът ми ме тормозеше психически. Сутрин докато си отвори очите и започваше с обидите, мърша, курва, некадарница.
То не може да се опише. Родих детето и се надявах да се съобразява с него, но това е голяма заблуда. Детето стана само мое, а той го наричаше копеле.
Реших сама за себе си, че трябва да се махна от там. Отидох си при нашите и той със сълзи и сополи на вратата за прошка.
И така, цели девет години, той не престана.
Намразих го, не можех да го гледам. Реших когато малкия завърши училище, ще се махна завинаги. И така и направих, взех си нещата скришом и го оставих.
Тогава той си даде сметка, че съм взела окончателно решение и вращане назад няма. Следеше ме, заплашваше ме с пистолет, взе детето и не го пускаше при мен. Голяма война ми обяви.
Подадох молба за развод с уговорка да ми остави детето, а пък аз да помисля да се върна при него. Получих което исках, взех детето и си продължих пътя.
Започнах да работя на две места, пари не липсваха, нито на мен, нито на сина ми. Купувах всичко на детето, без подкрепа на баща му. Осъдих го за издръжка. От яд, че ми е причинил болка.
Но мина време, минаха вече шест години. Синът ми влезе в пубертета и реши, че може да живее без майка си и ме забрави вече сигурно.
Замина при баща си, при човека, който го наричаше копеле, който крещи и обижда, който псува. Осъди ме на свой ред и той постави условията, а аз ги приех.
Сега вече година и три месеца, не съм чувала гласа на сина си. Болката ми е голяма, но се опитвам да вървя напред с вдигната глава.
Ожених се на осемнайсет години и живота ми се превърна в ад. Мъжът ми ме тормозеше психически. Сутрин докато си отвори очите и започваше с обидите, мърша, курва, некадарница.
То не може да се опише. Родих детето и се надявах да се съобразява с него, но това е голяма заблуда. Детето стана само мое, а той го наричаше копеле.
Реших сама за себе си, че трябва да се махна от там. Отидох си при нашите и той със сълзи и сополи на вратата за прошка.
И така, цели девет години, той не престана.
Намразих го, не можех да го гледам. Реших когато малкия завърши училище, ще се махна завинаги. И така и направих, взех си нещата скришом и го оставих.
Тогава той си даде сметка, че съм взела окончателно решение и вращане назад няма. Следеше ме, заплашваше ме с пистолет, взе детето и не го пускаше при мен. Голяма война ми обяви.
Подадох молба за развод с уговорка да ми остави детето, а пък аз да помисля да се върна при него. Получих което исках, взех детето и си продължих пътя.
Започнах да работя на две места, пари не липсваха, нито на мен, нито на сина ми. Купувах всичко на детето, без подкрепа на баща му. Осъдих го за издръжка. От яд, че ми е причинил болка.
Но мина време, минаха вече шест години. Синът ми влезе в пубертета и реши, че може да живее без майка си и ме забрави вече сигурно.
Замина при баща си, при човека, който го наричаше копеле, който крещи и обижда, който псува. Осъди ме на свой ред и той постави условията, а аз ги приех.
Сега вече година и три месеца, не съм чувала гласа на сина си. Болката ми е голяма, но се опитвам да вървя напред с вдигната глава.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.1
Общо гласували: 14
54
48
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (31)
Изпрати
Какви хормони, какви пет лева.
Какви са тези глупости?
Една пък тук решила да се хвали, че намери от нейде някакъв и промива мозъка на детето си да му вика татко. Госпожо засрамете се! Кръъвта вода не става! вие сте нарушили основен природен закон!
Нямате капка срам! Не сте успели да се разберете с бащата на детето си. И сет намерили по-удобен и по-изгоден. Това си е Ваша работа. Такава Ви е природата, така сте постъпили. Никой не може да върви срещу природата си.
НО да карате детето си да казва на абсолютно незначещ за него човек баща е срамно. А ако бяха дали правата върху това същото дете на баща му и той му беше намерил мамичка? Тогава щеше ли детето Ви да и вика мамо?
Хайде да не се прехласвате чак толкова. То явно Вашето е голяма любов. Има два варианта или Ви е много изгоден или Ви оставя да правите каквото си искате. Но ползата Ви със сигурност е много голяма, за да мъчите детето си по този начин и то да го лигави. Този мъж ли дойде да Ви чака пред родилното. С него ли имате снимка от там. Опомнете се!
Нарушили сте закона на кръвта!! И ако има висша сила, бог, хармония или каквото и да е заслужавате голямо наказание.
А този Вашият пухчо дето си мисли, с чужди .... да прави кръщене, какво да кажа ми да си е направил дете като е искал дете.
Какви са тези глупости?
Една пък тук решила да се хвали, че намери от нейде някакъв и промива мозъка на детето си да му вика татко. Госпожо засрамете се! Кръъвта вода не става! вие сте нарушили основен природен закон!
Нямате капка срам! Не сте успели да се разберете с бащата на детето си. И сет намерили по-удобен и по-изгоден. Това си е Ваша работа. Такава Ви е природата, така сте постъпили. Никой не може да върви срещу природата си.
НО да карате детето си да казва на абсолютно незначещ за него човек баща е срамно. А ако бяха дали правата върху това същото дете на баща му и той му беше намерил мамичка? Тогава щеше ли детето Ви да и вика мамо?
Хайде да не се прехласвате чак толкова. То явно Вашето е голяма любов. Има два варианта или Ви е много изгоден или Ви оставя да правите каквото си искате. Но ползата Ви със сигурност е много голяма, за да мъчите детето си по този начин и то да го лигави. Този мъж ли дойде да Ви чака пред родилното. С него ли имате снимка от там. Опомнете се!
Нарушили сте закона на кръвта!! И ако има висша сила, бог, хармония или каквото и да е заслужавате голямо наказание.
А този Вашият пухчо дето си мисли, с чужди .... да прави кръщене, какво да кажа ми да си е направил дете като е искал дете.
1
12
Беше подобно и при мен.. само че имам момиче. Мъжа и бащат от когото имах нужда ме откри случайно след 7 от развода. През тези години донора така го наричам защото за мен той не може да е баща, не потърси детето нито веднъж.. в началото търсеше мен защото след като се разведохме и то по негово желание, аз стана най-най единствената във всичко хубаво. Устоях на това, сега моя съпруг е най- което съм искала. Дъщеря ми, която вече е 16 год се опитва понякога да роптае срещу родителските права на съпруга ми, но бързо след това осъзнава че той е човека който и казва дъще и я обича истински, а не казва през зъби ако мога ще се откажа от дъщеря ти за да не плащам издръжка.Има моменти в които се опитва да каже, че той не и е баща.. но бързо осъзнава че като такъв познава само него.
1
0
Спокойно! Всичко ще се оправи ! Успокой се ! Всичко е наред ! Всичко ще се оправи! Наистина повярвай ми всичко ще е наред :)
3
0
Прочетох мнението на Мариан. Така, драги Мариане, жените са "тъпи путки" и точно така им се пада. Разбира се. мъж като теб никога не би се занимавал с тъпи путки, далеч по-привлекателни за теб са мъжките задници. В края на краищата вече гей-браковете са разрешени на някои места. А и тъпите путки ще са си много по-добре без "мъже" като тебе.
8
0
Преживях нещо подобно, но синът ми беше много малък. Имах късмета да не види баща си, защото той замина далеч и ние оцелявахме сами. Минаха години и един ден чужд човек намери детето ми за да му каже, че баша му умира от нелечима болест. И тогава пред сина ми се изправи дилема - дали изобщо да му се обдади и какво да му каже? Посъветвах го да се обади, защото и баща му е човешко същество. След смъртта му синът ми си остана същия, макар, че беше крайно разочарован, защото докато ние оцелявахме, баща му беше живял нашироко. Моят съвет е - оставете го сам да осъзнае кой какъв е. Това непременно ще се случи защото вълкът козината си мени, но нрава си - никога. Тогава всичко ще си отиде на мястото. И намерете човек,който да е до Вас - полът няма значение - приятелките са не по-малко важни - и с когото да остареете. Само не оставайте сама - това може да ви убие. И се пазете за момента, когато синът Ви ще се обърне към Вас, осъзнал какво е направил. Вярвайте ми, това ще се случи! Успех!
3
0
Леля ми е в подобно положение.Не се обиждайте,но е слаб ангела на синът ви.Щом застава срещу майка си,която го е отгледала.Пожелавам Ви успех.
3
0
Колкото е по комплексиран мъжа толкова е по груб.Моя мъж по време на гурбет ми изневери аз естествено разбрах,опитах се да забравя но неуспях.Болеше ме ,че не го бива като мъж с малка пишка ,никога не получих оргазъм,но мислеше се вече за голям сваляч,но усещаше че не го бива и стана много раздразнителен,не дава дума да му се каже веднага налита на бой,с една дума як комплексар.Идва ми да го зарежа на стари години.
2
0
Много често момчетата когато пораснат, стават копие на бащите си..колкото и да е тъжно, вероятно синът ви е станал същия като баща си..вероятно също ще обижда жената с която живее, и т.н. Това е начин на поведение.. Според Зигмунд Фройд всеки мъж интуитивно се стреми да създаде връзка с жена, която прилича на майка му.. Всеки брак с жена, която не прилича на майката, според Фройд, е обречен и няма да трае дълго... ако майката по цял ден си лакира ноктите и нищо не прави, а бащата и подарява цветя и се грижи за домакинството, синът ще си търси същата кифла като майка си...и обратно - ако майка му е била тормозена от мъжа си, синът съвсем несъзнателно ще се стреми към същата връзка...
4
0
