Много странно, помогнете ми
редакция:
Здравейте. Аз съм на 17 години и непрекъснато ми се случват странни неща.
Преди няколко години започнах да виждам странни лилави светлини около мен. След време започнах да виждам и бели, сини, зелени, червени, черни, прииличат на сфери, обикалят около мен или в стаята ми.
Като излизам също ги виждам. След това, започнах да чувам гласове в стаята ми. Всяка вечер, след като си лягах и загасях осветлението, започваше да се говори.
И не само това. Някой чукаше на прозореца ми или натискаше бравата на вратата. Аз се страхувах много. Запушвах си ушите с възглавницата или си слагах тапи. Само тогава не чувах нищо.
След като си слагах възглавницата на ухото, започваше някой да дере под леглото ми. Ходила съм да спя на много места извън нас и това винаги го чувах.
Няколко пъти ми се случи, някой да ми крещи в ухото като съм легнала, но не разбрах нищо, защото не беше на български език.
Започнах да виждам хора, които просто изчезваха. Бяха навсякъде. Най - често ги виждах вечер. Ходеха около мен и като ги поглеждах се изпаряваха.
Най - странното е, че започнах да виждам болката на хората. Някой ако го болеше нещо, аз го виждах. То просто светеше в някакъв цвят.
След това започнах да лекувам хората с ръцете ми. Изобщо не знам какво ми е. Нека кажа, че не си въобразявам и не съм луда.
Казах на майка ми за това и ме заведе на психиатър. Отначало ме мислеха за луда. Аз мислех, че имам шизофрения. На края ми казаха, че не могат да определят диагнозата ми каква е.
Аз съм била напълно здрава според тях. Майка ми отново се съмняваше в мен. Мислеше, че я лъжа. Аз започнах да спя с нея в една стая, защото ме беше страх сама.
В крайна сметка се увери, че не я лъжа. Както и да е. Имам толкова много да разказвам, че мога да напиша книга.
Според вас какво ми има ? Защото аз все още не разбирам.
Преди няколко години започнах да виждам странни лилави светлини около мен. След време започнах да виждам и бели, сини, зелени, червени, черни, прииличат на сфери, обикалят около мен или в стаята ми.
Като излизам също ги виждам. След това, започнах да чувам гласове в стаята ми. Всяка вечер, след като си лягах и загасях осветлението, започваше да се говори.
И не само това. Някой чукаше на прозореца ми или натискаше бравата на вратата. Аз се страхувах много. Запушвах си ушите с възглавницата или си слагах тапи. Само тогава не чувах нищо.
След като си слагах възглавницата на ухото, започваше някой да дере под леглото ми. Ходила съм да спя на много места извън нас и това винаги го чувах.
Няколко пъти ми се случи, някой да ми крещи в ухото като съм легнала, но не разбрах нищо, защото не беше на български език.
Започнах да виждам хора, които просто изчезваха. Бяха навсякъде. Най - често ги виждах вечер. Ходеха около мен и като ги поглеждах се изпаряваха.
Най - странното е, че започнах да виждам болката на хората. Някой ако го болеше нещо, аз го виждах. То просто светеше в някакъв цвят.
След това започнах да лекувам хората с ръцете ми. Изобщо не знам какво ми е. Нека кажа, че не си въобразявам и не съм луда.
Казах на майка ми за това и ме заведе на психиатър. Отначало ме мислеха за луда. Аз мислех, че имам шизофрения. На края ми казаха, че не могат да определят диагнозата ми каква е.
Аз съм била напълно здрава според тях. Майка ми отново се съмняваше в мен. Мислеше, че я лъжа. Аз започнах да спя с нея в една стая, защото ме беше страх сама.
В крайна сметка се увери, че не я лъжа. Както и да е. Имам толкова много да разказвам, че мога да напиша книга.
Според вас какво ми има ? Защото аз все още не разбирам.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.9
Общо гласували: 32
512
48
38
24
10
Дай твоята оценка:
Коментари
По това време живеехме в стара къща под наем в кв. Подуене (почти село)на столицата. Може да е била някаква остатъчна енергия, в по-наситен вид. Знам ли ?
В твоят случай обаче, нещата са много по-сериозни. По-добре е да не се пият антидепресантите на психиатрите, за да не се стигне до увреждания. Сигурно такава е съдбата (в кавички, защото това е едно хипотетично понятие на още едно нещо, което не можем да си обясним)ти и трябва да я приемеш. Ако можеш да помагаш, би било добре. Уви, няма да ти е лесно да се справяш с толкова осезаема болка около теб.
Ще ти пожелая късмет. Дано не звучи шаблонно.