Сенки
редакция:
АнонименНовак
Здравейте. Скоро не бях влизала в сайта, но днес реших да споделя нещо.
Напоследък виждам сенки. Понякога са с неправилна форма, а понякога приличат на човешки сенки. Започнах да виждам сенките от преди месец.
Бях си на село. Беше събота и си спомням, че тогава ставаше една година от смъртта на пра баба ми (лека й пръст!). Щях да ходя с баба си на гробища, но преди това трябваше да отидем до къщата, в която живееше пра баба ми (там и почина).
Когато влязохме, още през вратата на двора студени тръпки ме побиха, но не обърнах особено внимание. Баба ми влезе в къщата, а аз останах навън. Навън пред къщата има лози, които правят гъста сянка.
Аз се подпрях на едната лоза защото ми се зави свят ( често се случва и не знам защо). Постоях така минута-две и се оправих. Но когато се подпрях на тази лоза странно чувство ме обзе. Стана ми много студено.
След около 10 минути баба ми излезе от къщата и тръгнахме. Когато вече бяхме на гробища нали правихме обичайното. Запалихме свещи, помолихме се. Когато тръгвахме срещнахме една от сестрите на баба (те са четири сестри и един брат.
)
Те заговориха за брат си (скарани са с него) и за това, че той се е самоубил като се е обесил пред къщата си с въже на една лоза( той живееше с майка си пра баба ми).
Но до тогава аз не знаех, че се е самоубил. Казаха ми, че просто е починал. На следващия ден пак ходихме до къщата. Тогава попитах на коя лоза са намерили дядо ми (един вид дядо ми се пада ) и баба ми ми посочи лозата, на която предния ден се подпрях когато ми се зави свят.
Оттогава виждам сенките, но от седмица-две започна да ми причернява (това също ми се случва от край време, но свикнах). Но сега ми причернява, започвам да виждам всичко на жълти и черни точки, а като си затворя очите виждам лица, но размазани.
Не знам да се плаша ли ?! Помогнете, ако може
Благодаря предварително. :y:
Напоследък виждам сенки. Понякога са с неправилна форма, а понякога приличат на човешки сенки. Започнах да виждам сенките от преди месец.
Бях си на село. Беше събота и си спомням, че тогава ставаше една година от смъртта на пра баба ми (лека й пръст!). Щях да ходя с баба си на гробища, но преди това трябваше да отидем до къщата, в която живееше пра баба ми (там и почина).
Когато влязохме, още през вратата на двора студени тръпки ме побиха, но не обърнах особено внимание. Баба ми влезе в къщата, а аз останах навън. Навън пред къщата има лози, които правят гъста сянка.
Аз се подпрях на едната лоза защото ми се зави свят ( често се случва и не знам защо). Постоях така минута-две и се оправих. Но когато се подпрях на тази лоза странно чувство ме обзе. Стана ми много студено.
След около 10 минути баба ми излезе от къщата и тръгнахме. Когато вече бяхме на гробища нали правихме обичайното. Запалихме свещи, помолихме се. Когато тръгвахме срещнахме една от сестрите на баба (те са четири сестри и един брат.
)Те заговориха за брат си (скарани са с него) и за това, че той се е самоубил като се е обесил пред къщата си с въже на една лоза( той живееше с майка си пра баба ми).
Но до тогава аз не знаех, че се е самоубил. Казаха ми, че просто е починал. На следващия ден пак ходихме до къщата. Тогава попитах на коя лоза са намерили дядо ми (един вид дядо ми се пада ) и баба ми ми посочи лозата, на която предния ден се подпрях когато ми се зави свят.
Оттогава виждам сенките, но от седмица-две започна да ми причернява (това също ми се случва от край време, но свикнах). Но сега ми причернява, започвам да виждам всичко на жълти и черни точки, а като си затворя очите виждам лица, но размазани.
Не знам да се плаша ли ?! Помогнете, ако може
Благодаря предварително. :y: Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.4
Общо гласували: 5
53
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Аз й вярвам ама те ще мислят, че е побъркана осъзнайте се малко!
Истината е, че в началото много се плашех. Бях изпаднала в ужас от всичко това. "Случайно" или не, попаднах на статия на потомствена ясновидка, която си пазех. В нея тя разказваше, че не е хубаво да се навлиза в подземния свят, защото не се знае какво може да се отключи, нито дали може да се затвори вратата след такова действие.
Правих много "прочиствания" - мисловни, енергийни и т.н. Постих, но и реших, че не искам да се ровя из този свят. А другото, което е, устоях на любопитството да тръгна сама да странствам из този непознат астрален свят. Помолих енергията да не ме товари с тази тежест и отговорност, тъй като осъзнавам, че веднъж започна ли, няма да мога да се откажа.
Помисли и ти, искаш ли или не искаш да виждаш сенките. Ако да, какво ще ги правиш, а и как ще свикнеш с тази информация, която ти предоставят.. Аз дълго време бях в депресия заради всичко това. А другото, което е, контактът с този тип същества, и не само, е въпрос на енергообмен. Готова ли си да участваш в такова нещо - физически и психически...?
Един съвет - не допускай в главата си негативни мисли, както и мисли на страх. Те те правят уязвима. Докато вярваш в себе си и силите си, както и че има кой да те пази, няма кой да ти навреди. Просто от чистата доза любопитство НИКОГА, АМА НИКОГА НЕ СЕ ЗАХВАЩАЙ! С ЕНЕРГИЯТА И ТОЗИ ТИП СЪЩЕСТВА ШЕГА НЕ БИВА! От опит и от всичко изчетено до днес.
Всичката тази информация натоварва и изчерпва. Аз бях буквално преследвана от на приятелка духа баба й - два месеца се "разправяхме" на енергийно ниво докато я победих, а и дойде времето за 1 година от смъртта й и просто нещата се успокоиха. Факт е обаче че аз 2 месеца не можех да спя нощно време и бях като изцеден лимон..
Изводите са твои..