Този път се случи това, което искаше сърцето!

Да, намерихме се! И този път не е сън, не е мираж, не е илюзия! Точният мъж се появи в моята реалност. . . И накрая се случи това, което поиска сърцето. А едно женско сърце, според мене, иска истинска любов, реална и постоянна.

Това се случи, точно когато най малко очаквах, но преди това!
Както всяка жена, аз мечтаех, вярвах в тези мои мечти, споделях мечтите с познати и приятели, вярвах на всичките неща, които хората разказват и ми казват, било то съвет, критика или нещо друго.
Вървейки в тази насока, в живота ми се случваха събития и мигове, които естествено имаха положителен, така и отрицателен момент.

Но всичко си идва и си отива. Нагласата ми беше, че в живота нищо не е трайно, постоянно и сигурно, просто трябва да се действа и нещата се случват. . . Да, но не!
Колко повече си вярвах, толкова повече нещо се объркваше и не бе така, както исках! И така, колкото повече, го мислех (нали за самия живот) и дълбаех ЗАЩО? не намирах отговор, а само една постоянна инерция, която ме водеше в посока, различна от това, което исках! Мина време, много време, до като осъзная, че само съм си мислила, че само съм си вярвала, без да го прекарам през сърцето си, за да се случи това, което искам.

Тоест в моите представи съм си визуализирала и фантазирала, как искам да съм и с кого да съм, но само до там, в реалността идваше друго, съвсем различно от това, което си представях! Когато разбрах, че да ти се случи това, което искаш, трябва да докараш мислите и чувствата в нещо, като в хармония! Все едно когато искаш нещо, не зависимо какво е, трябва не само да го искаш и вярваш, а и да го прекараш като чувство, съответно с емоцията, която отговаря на това чувство в сърцето ти, просто трябва да мине през двигателя на съзнанието, а именно, това е сърцето ни и тогава се случва.
И ето дойде момент в който, бях забравила, че вече ми е време да си имам някого до себе си, та тепърва да създавам някакви отношения!

Просто бях свикнала да съм си сама и не ме притесняваше това.
Нито търсех, нито нищо, просто знаех, че в един момент ще стане. И този момент дойде, кога ни най малко очаквах!

Появи се, точно като във филмите, ако имаше оператор да снима в този момент, сигурно щях да бъда в категорията най–романтичен или драма филм на годината!
Отивах една сряда, до кварталния магазин за покупки. На вън бе студено и мрачно, все едно небето ще паднеше всеки момент. Както винаги, при наличието на близък магазин, реших, че по добре да сложа чехличките и да отскоча набързо. Да но на вън температурата е била минус, кой да знае, че влагата във въздуха ще образува лед тук таме по пътя към магазина. И така тръгнах, отидох до магазина, напазарувах и съответно излязох, ужким за едно две, а с цели две чанти. Да чантите бяха тежки, но това не ми пречи. . . Носих ги някак си! Също така, с периферното си зрение забелязах, че зад мене има човек и нищо повече. Все повече чантите ме дисбалансираха по пътя, а пък чехлите, които бях нахлузила от вкъщи ще ме. . .
Нали от топлото в магазина и излизането на вън на студа те щели да кондензират по самата подметка отдолу и по този начин ще стане опасно, кой да знае!

Точно, някъде на секунди преди хубаво да падна и да се строша като порцеланова чиния на студената земя, въпросния човек, който вървеше зад мен, който го бях засякла с периферното си зрение дойде малко по към мене и ми се изравни, така че да видя какво е(Мъж ли е жена ли е)! Да. Ясно от мъжки пол беше и това се изясни!

Той беше на разстояние, което трудно бих изчислила на око, но ми се видя близо до мене, все още не виждах ясно лице му, но виждах профила с брадата му.

И естествено, студа, лошото време, постепенно усилващият се вятър, лекомислената идея за домашните чехли и т. н. се проявиха. И в този съдбовен момент от моя живот, така се хлъзнах на една плочка на тротоара, че полетях като ракета нагоре, а естествено гравитацията веднага ме придърпа рязко надолу, преди да стигна с дупе земята и гръб и глава, инерцията от политването ми, чантите които носех с мене се преплетоха и кръстосаха, така че да се разхвърчат хубаво с мене във въздуха.
Внезапно усетих преди да се срутя окончателно, нещо като извикване, но не от моя страна, момента ми се стори толкова къс, че не осъзнах какво всъщност става. Да. Вече се бях проснала на земята лежейки по гръб и чанти и продукти около мене, все едно ме бяха режисирали, как да го направя това падане. в един момент бях тотално изключила, че имаше мъж някъде в орбита около мене. Да и ето, той се появи над мене, появи се като силует, тъй като не можех да фокусирам добре какво стои над мене. А главата ми бучеше, но постепенно образа се изясни, шума спря в ушите ми. . .

Все едно блесна ярка светлина от лицето на този мъж, така ми стори. Попита ме нещо, не знам какво. Но явно сигурно съм му отговорила, като в рутина с репликата "Да Да добре съм". Образът му така се отпечата в ретината ми, че не исках да мигна, за да не го загубя този странно добър и ярък образ. Вече бях на крака, а той ме придържаше с ръцете си, и ми говореше с много басов и звучен тембър, дали нямам нещо счупено и прочие. . . Все още ръката му беше на рамото ми, и почуствах горещината на дланите му върху рамото или по скоро направо върху душата ми, но както и да е! Замислих се нещо, за да се стегна, но някак си тази негова топлина от ръцете му ме разсейваше, това никога не ми е правило впечатление до сега.

След това, го погледнах, така както един човек гледа друг, с намерение да изкаже мнение или благодарност, но не можех да концентрирам мислите си, за да благодаря в моя случай, че ми е помогнал да стана. Нещо ми стана, дали от падането съм се сгряла, тъй като съм се притеснила не знам, но усещах до като го гледам нещо, като токови тръпки в коремчето ми. Изрекох името на Бог в съзнанието си, нещо като "о боже мои какво се случва". След това събрах всички сили и ресурси от мене, благодарих му продължително и в пъти, и се наведох да си събирам, вече добре разбърканите яйца от земята, но със идеята да ги изхвърля де.
Навеждайки се и той се включи, отново да ми помогне, но аз му отговорих, че ще се справя и сама, но той много настоя, а и вече пръстите ми бяха замръзнали и да съгласих се.

Та до като събирахме нещата от земята, той имаше някаква усмивка на лицето му и като го погледнах директно и рязко в очите му, той се усмихна повече, че да ме ослепи с перфектна редица зъби, която имаше. Казах си на ум " о боже Мои, каква усмивка". Питах го защо се смее, не че не се усетих де, аз паднах наистина смешно! но се направих на луда, че не знам. А той ми каза, нещо друго, за да не си помисля, че ми се подиграва. Та събрахме нещата в една чанта, която е останала здрава и така. изправихме се, той видимо беше доста висок, едър мъж видимо към 27 до 30 г от мене и ме гледаше някак си странно в очите, дали си въобразявах не знам, но хиляди мисли ми минаха в този момент през главата ми.

Хем исках момента да не си отива, че сигурно няма да се видим никога повече, след като си кажем чао, хем исках да науча повече за него. Той ми говореше нещо, аз дори не го слушах, защото бях запленена от наистина перфектните очи които виждах, толкова синкави, а и зениците му някак си се виждаха толкова детайлно, че се отразявах като в огледало в тях. Пак преминаха някакви тръпки в мене и си отместих погледа, не издържах повече.

След това ми направи впечатление самата му стойка на тялото, толкова изправен и симетричен мъж никога през живота си не съм и сънувала дори. Сетих се, че не знам името му, но не исках да питам, че ми беше, странно. . . И хоп той го каза, все едно ми прочете мислите. Съответно се представих и аз, а той направи комплимент на името ми, следователно протегна ръка, за да се ръкуваме, нали така се прави обикновено, като се запознаваш с някого. И ето момента. . . .

Докоснаха ни се ръцете една в друга и почуствах, почуствах някаква невероятна топлинка от тази негова длан, все едно ръката ми остана във безтегловност и заряда, който почувствах от него беше, като тонизираща напитка в горещ летен ден. Да и следователно нарушихме метафорично законите на физиката и времето спря. Този миг бе толкова стихиен и безкраен за мене, че все едно проглеждах за първи път, от години. . .

Казах си на ум "woow" какво бе това, защо се държа така слабо, какво ми става, до сега никога не съм си позволявала така, да зяпам, някого, камоли някого непознат от улицата. Да, да си кажем, че си е така, тъй като само името му знам за в момента! Та след това незабравимо за мен ръкуване, той ми предложи да се видим, сега, точно в този момент, някъде на кафе, в този мои вид, а аз се засмях и му рекох, че и това ще стане с времето, но първо да сменим една социална мрежа, която всички я знаят и така направихме. ОХХ това ръкуване пак се присегна да ме хване за ръката на разделяне, но аз извъртях ръката си с цел, да не изпадна пак в онова положение, което бях по горе, не че е лошо, просто ресурса и силата, която влагах в това, да прикрия силните чувства са изтощителни. А този път можеше да ме разкрие, че силно го харесах и не само, аз хлътнах в онзи момент. И така да не пиша много подробности. Писахме си, чувахме се по тела, видяхме се официално, но този път без чехлички и падания. . . Няма как да знаете всичко, с думи не мога да го опиша, той е като същество от друго измерение все едно. Направо не е за вярване. Оказа се супер учтив, възпитан млад мъж, с невероятно чувство за хумор и толкова чисто държи у тях, че ме досрамя за мене самата, то и аз съм чистница де ноооо. . . .

Бях на 22г когато се запознахме а той на 25г, но изглеждаше на повече. а сега съм 26г. 170см, бях 53кг. , но сега съм 67кг. а той сега е на 29г. 187см, 83кг невероятно сини очи, а пък ръцете му са толкова големи и секси, че само като ме хване за талията и ме обхваща с лекота, преди де, да не говорим за други неща, че ще стане много пикантно. . . но с общи изречения.

В леглото е като ураган от 5-та степен или като биологично оръжие, поразява всичко в мене с такава страст, че въздуха ми е малко. Вече сме заедно от 4г и ще си имаме бебе от тази страст, любов. . . Това е! Всяка вечер ляга с глава на коремчето ми и слуша бебето, тоест му се радва! Сигурно ще е и готин баща. Той още от сега няма търпение милия! И все още не мога да повярвам. Но е факт. . Той е смисълът на живота ми, Благодаря му за всичко.

ще го обичам за винаги и вечно, дори след края на самото време пространство в самата вселена!