Това, което си помисля, се сбъдва

Здравейте, ще ви разкажа една две истории, който не знам и аз как да си ги обясня.

Едната беше преди доста години. Сега съм на 19, тогава да съм бил на 12 - 13 год., ако не и по-малък.

Играехме зад блока и не знам, защо и как почнах да се лигавя и виках: Мъжа на Пенка умря и някакви такива и не съм си мислил или съм искал, някой да умира наистина.

Вечерта като се прибрах от игра, чух някой да плаче и майка ми каза, дядо ти Йордан, бог да го прости, е починал и жена му, която се казва Пенка, плачеше толкова много.

Аз се обърках и се сетих за казаното през деня, че нарапаво не знаех какво става случайност ли е, не е ли. Въобще някави странни неща, които казвам някак си без да се замисля и се случват незнайно как.

Дори приятелите ми се бъзикат постояно и ми викат на баба Ванга внучето. Случките са ежедневни, почти не обръщам внимание вече за нещата, който стават около мен.

Е, одеве бях в кухнята и нещо ми хрумна за Опел Корса. Поглеждам през прозореца и минава учителката ми по немски с корсата, пфф.

Случайност ли е това или вървя си и се сещам за един много гаден тип, който един път искал да се обади от на мой приятел телефона. Ама нямал много левчета и му отказал.

След което, тоя се изнервил, проверил, че има за звънене и му вкарал страхотният юмрук. И си мисля, как бих реагирал аз и в момента, който го мисля това нещо, минавам няколко крачки, срещам един тип подминавам го и ми вика: Светльо, имаш ли да звънна ?

Как да си го обясня това ? И всеки ден, понякога през ден, някави такива. Ама аз само мисля постояно. Да не ме помислите за луд, ей нормално момче съм си. Как бихте го разтълкували това ?