Как протича животът?

От първата си глътка живот, до последния си дъх. Той бе себе си.
Така започна животът му. Като на шега се появи от нищото на този суров и
безсърдечен свят. Твърде бе малък, за да осъзнае какво го чака. Но за всичко
имаше време. А то летеше ли, летеше. . Минаваха седмици, месеци, години.
Той порасна. Вече е на осемнадесет години. Не беше от заможно семейство, но имаше всичко необходимо, за да се каже, че може да живее добре.

Учеше здраво, стараеше се да изкарва хубави оценки. Един от редовните ученици в клас. Но връстниците му не го харесваха. Дали заради това, че даваше всичко от себе си, за да постигне добри резултати, или пък просто за удоволствие. Никой не знаеше. Бяха известни няколко неща - повечето от съучениците му не полагаха дори минимални усилия. Бягаха от час. Отсъстваха редовно. Присмиваха се на знанията му. Имаше случаи, в които го караха да им помага на контролни, тестове. Да им подсказва.

Но той не го правеше. Той знаеше, че дори да им помогне, от тях няма да излезе нищо хубаво.
Една добра оценка от тест не променяше факта, че имат пет или шест двойки. Затова той ги игнорираше. Той бе взел правилното решение. Въпреки тормозът, който бе изживял от началото на гимназията до сега. Вече бе свикнал. Не показваше уплаха. Нито чувство за заинтересованост.

Той бе себе си. Наблюдаваше как другите постоянно си споделяха кой колко чаши алкохол е изпил на партито миналата вечер. Как са пушили трева. Как са ходили на концерт на поредната чалга-певица. От девети клас момичетата в класа му говореха какви рокли и тоалети щели да си купуват за бала. А дори не полагат усилия да завършат. Това за тях бе от по-голямо значение. Да се фукат с парите си и липсата на интелект. Сега това е на мода.

Да спиш с хора, които не познаваш, само защото си се напил. Да говориш зад гърба на хората.
Да си облечен от глава до пети с лъскави и скъпи дрехи, а в главата да нямаш нищо.
Те вече не му бяха интересни. Стараеше се да ги игнорира. Искаше колкото се може по-бързо да се махне от този клас. Това е желанието на почти всеки ученик, който е различен от останалите в днешно време. Просто защото не се вписва.

Защото не е като тях. Безцелен и недоброжелателен. Днешното поколение е доста подло и безсърдечно. Прави всичко възможно, за да може на другия да му е зле. Важното е на тях да им е добре, а какво им е на другите - е все тая. С това си мислене, няма да стигнат далеч. Ни най-малко.