Демоните сред нас

Всеки от нас поне веднъж си е мислил дали присъствието на свръхестествени същества е реално. Но реално ли е наистина то? Дали сред нас бродят вампири, шейпшифтъри, духове?
Но темата на тази статия са демоните. Какво толкова особено има във демоните? Истински ли са те? Бих искала да си отговоря на този въпрос някак, но уви.

Нека ви запозная със понятието "демон". . .
Демоните са слугите на Дявола (а. к. а. Луцифер). Според митологията демон се отблъсква със светена вода. Един казват, че знакът на Дявола е пентаграм, но всъщност знака е така нареченият Бримстоун (а. к. а. Brimstone). Пентаграма е знакът, който задържа демон. Демоните се описват със човешки облик и изцяло черни очи.

И така да продължим по темата. Бродят ли всъщност демони сред нас? Възможно ли е слугите на Дявола, които би трябвало да му помагат в Ада всъщност да бродят по земята всявайки все повече смърт и страх? Дали демоните не са на земята, за да прибират душите отредени да прекарат вечността в Ада? Възможно ли е да има адски хрътки, които да придружават демоните?

Не искам да развалям нечий фантазии тук или да всявам смут у някого, но по мои преценки не ви ли се струва малко странно само на познатите ни същества да е позволено да съществуваме? Възможно ли е във вселената да има само природата със съществата, които познаваме?
Според мен съществуват чудовища. Всички митични разкази за духове, демони, дяволи и каквито и да е чудовища всъщност имат огромно присъствие във нашия нищожен животец. Кажете ми, мили хора, с какво сме полезни ние на тази планета или на която и да е друга?

Какво точно правим ние освен обратното на позитивното? Ние разрушаваме, ние убиване, ние преработваме, ние променяме, ние оскверняваме. Планетата ни се руши десетилетие след десетилетие, а ние нищо не правим по-въпроса освен да влошаваме нещата. Тогава отговорете ми, объркани индивиди, как само на нас е позволено да живеем? Кой ни е дал правото да убиваме и променяме? КОЙ? Нима Господ е вложил цялото си същество за ТОВА? За тези странни същества, който сме?

Аз не допускам, че Господ е позволил само на нас да бродим по тази планета, вселена или каквото объркано измерение е това. Смятам, че в тайна покрай нас бродят всякакви същества, който правят всичко, за да оцелеят, точно като нас, нали? Те се хранят, дори и да се налага да отнемат живот. Това на нас не ни е проблем, тогава защо трябва да им е и на тях, нали така?

Съвместното живеене със тези същества е от както свят светува. Те живеят с нас, приели наш облик, вършейки тяхното си далеч от нашето обкръжение или дори точно до нас.
Макар и неосъзнато ние сме приели съществуването на други същества заедно с нас. Едни изпитват страх, други вярват, че те съществуват, но повярвайте ми, Вие, прости хора, никога няма да разберете дали те наистина съществуват. Единственото, в което мога да ви уверя Аз самата е, че. . . не сме сами.