Sanovnik.bg»Мрежата»Анонимен в Sanovnik.bg
Анонимен
Новак
Моята стенаСтатииСъветиИстории3Коментари1Форумни теми4Постове във форума2За менИзпрати съобщениеточки0
Анонимендобави форумната тема: Човешкия свят - огледален образ на друго измерение?преди 9 годиниРеално ли е според вас? Дайте си мнението за огледалните светове
- Анонимендобави коментар към: Недостатъци на зодия Везнипреди 9 годиниНедостатъци на зодия Везни12.11.2015Пълни простотии... Нереални идиотщини.
- Анонимендобави форумната тема: Шепнещият в тъмнинатапреди 9 годиниБеше тъмна и мъглива нощ. Звездите не се забелязваха, дори самото небе не се виждаше. Мъглата беше толкова гъста, че нищо не се виждаше на повече от метър. Толкова гъста, че "поглъщаше" краката ти до колене. Въздухът беше студен и можеше да видиш собственото си дихание.
По каменната пътека се чуваше тропот на бързи крачки. Женски крачета крачеха нетърпеливо, ту вървейки, ту подтичвайки. Усети се тази особена енергия, това неприятно чувство. Усети се страх. Жената беше уплашена. По аленото и лице бяха избили ситни капчици пот, носът и бузите и бяха придобили рубиново сияние. Тя дишаше накъсано и поглеждаше зад себе си, създавайки си илюзията, че някой я преследва. Но дали някой наистина я преследваше?
Тихият шум от женски крачета изведнъж беше приглушен със втори шум. Шум от бавни, решителни и тежки крачки. Чуваше се тежко дишане, като чели борейки се за въздух. Момичето забърза крачка колкото беше възможно. Вторите стъпки също станаха по-бързи.
Женското прелестно същество беше уплашено до смърт. Прегърнало здраво наметката си, то тичаше ридаейки, молейки се за чудо. . . молейки се за право на живот.
Изведнъж тежките стъпки се превърнаха във пълзене. Бързо пълзене. Стъпките спряха. Момент тишина. . .
Приглушен писък пробуди нощта. - Анонименнаправи своята регистрация в sanovnik.bgпреди 9 години
