Истината между нас

Здравейте! Това не е само моята история, но и моята изповед, която дълго не можах да кажа. Но истината е, че на част от Вас им се е случвало това:

Много дълго чаках да срещна някой, който да ми хареса от пръв поглед. И ето стана, но дали беше добра идея да се появиш точно ти? Ти, където ми завъртя главата от пръв поглед, ти където ме караше да не знам къде се намирам. С теб се запознахме на далечно място от нашите градове.

На другия край, където не съм и предполагала, че може да те срещна. С теб ми беше много приятно. Само като се сетя за твоята усмивка, колко беше прекрасен и всичко се обръща в мен-дори и днес, когато минаха пет месеца, откакто не съм те виждала, аз все още те обичам така, както в първия ден. Видяхме се, запознахме се, обичахме се, но за съжаление трябваше да се разделим. Няма смисъл, ние сме далеч един от друг.

Бяхме заедно само три дни, но те бяха най-хубавите в живота ми. Още си мисля за теб и не мога да те забравя. Много мразя разстоянието между нас, което ни раздели, дано не и завинаги. Много силно се надявам, че един ден животът отново ще ни срещне отново. Искам те пак, дори и след време, защото казват, че първата любов не се забравя никога! Колкото и нови връзки да имаме, аз винаги ще си мисля за теб. Казват, че недоизживяната любов винаги е жива. Аз сама ще те потърся след време, защото си важен за мен!

И накрая ще кажа
-ОБИЧАХ ТЕ, ОБИЧАМ ТЕ И ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ ВИНАГИ ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ, КАКВОТО И ДА СТАВА!