Отчаян съм, а животът ме мачка всеки ден

Всичко е в главата ти - мислите и чувствата, начина по който приемаш околните и света. Чети повече - така ще имаш повече гледни точки. Имаш слаба воля, тренирай я, защото с нея идва и самочувствието. Не се вглеждай в чуждите животи, те не са твоя! Така убиваш амбициите си, а те са тези които те водят. Не се поддавай на страха, а вярвай, че те чака нещо много по добро - така ще видиш начините, чрез които да постигаш желания. И явно твоето място е другаде, някъде където хората знаят как да уважат ценните неща от живота, а хора като теб заслужават да бъдат наричани ценност.

Психолог,невролог..специалист!!!

И един съвет от мен! Купи си и прочети книгата: "Как да оправим живота си, когато всичко изглежда зле"! Чела съм я помага! Ще я намериш в Интернет.

Tova se sluchva zashtoto ne si nameril svoeto mqsto taka da go kaja , i az sum imala podoben slu4ai kogato vsi4ko mi izglejdashe cherno taka da go kaja ... no vsi4ko zavisi ot samiq teb nikoga ne go zabravqi za tova kak shte se 4uvstvash kakvu shte budesh i dali shte si shtastliv zavisi samo i edinstveno ot teb nameri tova koeto te pravi shtastliv i ne spirai da go pravish !gospod dava tolkov kolkoto mojesh da ponesesh qvno si sillen 4ovek za da te sbluskva s takiva neshta :) nameri neshtoto koeto shte te pravi shtastliv i ne go prav vseki den za mojesh da otkriesh sebe si i ne se ot4aivaia se izpravi zashtoto sum obedena che ne si sam vinagi ima pri4ina zaradi koqto da stanesh na krak .. vinagi !

Здравей и аз самата имах подобен проблем. Най-важното поне според мен е да започнеш ти самата да се уважаваш, за да те уважават другите. Седни и се замисли за всичките си положителни качества и за нещата , които ти се отдават, дай си сметка, че може би имаш прекалено ниска самооценка. После когато си в нечия компания си спомни за това и говори с човека до теб. Не се притеснявай толкова, никой не е съвършен, а и съвършенството е скучно и ненужно. Бъди себе си и забрави за тези, които те обиждат, това какво говорят хората за теб, не те засяга, щом не ти го казват в очите. Зареди се с оптимизъм и си кажи, че ще бъдеш щастлива, независимо всичко,защото го заслужаваш и просто се усмихни. И отново не се безпокой толкова от хората, говори с тях и се шегувай, ако искаш. Те са също хора и имат своите недостатъци, не забравяй това. Много поздрави от мен и успех :)

аз пък имам проблем с телефоните, на свободното, се обаждат други гласове, пускат друг звуков фон от друго място, подслушват ченгетата, какво да ги правиш, а и се месят...... добре че поне ме оставят на спокойствие да си проведа разговора.

ох, подариха ми същият телефон, недей да го срамиш с простотии, че срамиш и останалите хора

Здравей,надявам се прочитайки това, да разбереш (може би) в какво се крие твоето нещастие.Това,което казваш ми е напълно познато, защото и аз съм преживявала нарастващото чувство на неудовлетворение.Попринцип аз съм човек, който се разбира добре с останалите , всичко си минава нормално в компанията, в която съм, казваме там по някоя шега, смеем се, все едно живея своя живот напълно нормално и пълноценно, но в действителност не е така.В дадени моменти имам усещането, че въпреки че се разбирам с всички, не усещам наличието на приятели.Не знам дали аз самата отблъсквам хората или не ги допускам до себе си, но мисля, че знам каква е причината.Когато станах 8-ми клас (тоест гимназията) , се надявах да променя несъвършенствата в живота си - исках да стана по-популярна, съответно и да съм известна в тази глупава социална мрежа, наречена Фейсбук, исках да съм с по-хубави, по-скъпи дрехи, изобщо исках да стана пълната си противоположност. Стараех се да се впиша в групичката на по-популяените, за да мога да стана и аз такава, държах се по един много глупав, нетипичен за мен начин само и само, за да се харесам на едно момче, пропилявах вемето си , а и в следствие на това и успехът ми намаля доста.Преди да вляза в гимназията се бях отказала и от единствения си останал източник за разговор и мястото, където имах много близки хора, а именно баскетбоът.В края на учебната година така и не успях да изпълня 'мисията си'. Чувствах се по-самотна от всякога, плаках, бях на път да изпадна в депресия. Но ето, че късметът в крайна сметка ми се усмихна. Започнах да излизам с братовчедка си ( на която съм изключително благодарна ) на игрищата, излязох от черупката си, така да се каже :d .Оттам се заредих с купища положителни емоции, именно защото отворих врати към нови преживавания.Осъзнах, че всички онези неприятни моменти са били резултат от моето невежество и неуважение към самата себе си. Затова моля те, не си мисли, че хората те мразят и не искат да общуват с теб, а ако наистина си им неприятна, както твърдиш, започни да ходиш на клуб по нещо, което ти предостава удоволствие или покани приятел/приятелка да се видите, просто направи нещо по въпроса.Научи се също да обичаш и да уважаваш повече себе си, за да не те тъпчат останалите. Не прави изкуствените номера, които аз правех , защото в крайна сметка ние не можем да се харесаме на всички. Не пропилявай наи-хубавото време от живота си в самосъжаление и отчаяние. Успех и искрено се надявам това да ти е било от полза :) .