Тя ми внуши че може да умра по време на операцията

От прочетеното не разбрах как така ти внуши? И спри да казваш на всички какво ти предстои - има и лоши хора. Взе ми се малко в ръце, спри да хленчиш, имаш родители за бога, сподели с тях. И знай, че по-трудното е след операцията,и докато те питат как се казваш и на колко си години ще заспиш /няма да имаш време да се страхуваш/

Не се тревожи, всичко ще е наред! Срахът е естествена реакция, и аз имам операция и също много се страхувах, не защото не вярвах на доктора, а защото това е в човешката ни природа. Психическата нагласа е много важна, мисли как всичко ще мине успешно. Всеки който е претърпял планова операция те разбира,защото е минал през същото. Кураж и никакви лоши мисли!

Мило дете, доверието в лекарите е много важно и трябва да вярваш в професионализма тези, които ще те оперират. Но като човек, който е претърпял много и живее четвърти живот искам да ти кажа, че трябва да мислиш позитивно и да вярваш, че всичко ще е наред. Моят дядо имаше склонната съдба на майката на ЕЛФ и живя 14 години след операция на рак на стомаха и почина на 86 години. Той си казваше преди операцията, че има да върши още много неща, които си броеше на пръстите на двете и че след това е готов да умре. Ти си определи много повече мечти,които трябва да сбъднеш. Кураж! А приятелката ти да върви по дяволите. Ако пък вярваш в приятелството й, приеми я с глупостта и умственото й ограничение...

Дете,ти родители нямаш ли?Сподели с тях тези твой страхове.Бъди убедена,че са разпитвали за кадърни лекари във вашият град.Те се знаят от уста на уста,това е тяхната реклама.Ако ти е писано да се обесиш,няма да се удавиш.Така казваше баба ми.Пример:Майка ми е на преклонна възраст,преди 20 години и откриха тумор на малкия мозък,лекарите в града ни не се съгласиха да я оперират.Не се отказахме-отидохме в София и един лекар ни каза"а туморче,вадим го и готово".Претърпя три десетчасови операции,сега е жива на 75.Всяка вечер си знае ракийката,маникюра,мачовете и боядисването на косата.Да ми е жива и здрава.В съседната стая е лежало момче,на 20 години пак с тумор на мозъка,като майка ми,но 3 дни след операцията вдигнало температура и починало.Това ти го разказах,за да разбереш,че от съдбата си не можеш да избягаш.Относно твоят страх.До някъде си права да се страхуваш.Моето мнение е,че само глупаците не се страхуват.Но имай вяра,тя е най-важното в този живот.Вярвай на твоите родители,най-вече.Тук в този сайт ше получиш мнения 1000,но родителите са тези които ти мислят най-доброто за теб,понякога е прекалено,но все пак е добро.Казва ти го едно осиновено дете,ако има някакво значение за теб.Хайде със здраве.

Това са само страхове. Върви! докторите ще ти помогнат!

Здравей! Довери се на лекарите,не им е за първи път,опитай се да мислиш позитивно,защото всичко ще бъде наред,повярвай ми! Когато всичко отмине ,напиши отново,ще бъде интересно.Всичко добро ти желая!