Моите форумни постове

Не е много странно, когато човек преживее дадена случка, ситуация, която по една или друга причина запечатва вътре в себе си или оставя отпечатък, случка достатъчно тежка и/или болезнена, която иска да преодолее, но я таи в себе си, то съзнанието се опитва да изхвърли тази тежест, която запушва съзнанието. Или с други думи нейното вътрешно "Аз" се бори със самата нея и се опитва да изхвърли този спомен. А обяснението и пред другото момиче (по това, което разбрах от разказа ти) до голяма степен ме навежда на мисълта, че приятелката ти се опитва да изхвърли тази негативност, именно с/у човека, който го е породил. Също така може да се талкува и като страх да не те загуби, един вид "обичам го, моля те остави го - той си е мой.." В много от случаите с повтаряне на сън, който е следствие на някаква преживяна травма се получава това подсъзнателно индикиране, че съзнанието иска да се освободи от тази тежест.

Има теория, която гласи, че когато човек заспи, тялото му променя своета честота на вибрация, по този начин тялото изпада в състояние, което ние наричаме сън, а самият процес протича в полза на тялото и неговото енергийно възстановяване. Като цяло много често се случва, онова, което си успяла да усетиш и това състояние е много специфично, защото мозъка ти в този момент е все още буден, но функциите на тялото ти са намалени, подготвени за релакс. Получава се едно плавно издигане, много приятно изтръпване като цяло. А случката с бързият сърдечен ритъм се е получила поради факта, че тялото ти е било успокоено, но съзнанието ти при изпадане в положение на сън е било активно и е подало импулси до тялото (в случея до сърцето), породено от страха да не се обърка нещо. Доколкото съм запозната, в положение на сън всички функции на тялото са оптимизирани, и много често, когато си легнем и заспиваме, изведнъж даден мускол от тялото се всива и отпуска рязко. Това се случва, защото мозъка изпраща импулси до съответната зона, за да провери дали всичко с тялото е наред. Но това е погледнато от физиологична гледна точка, но от ментална(нефизична), то може да се каже, че се случва следното: Това е друга теория, която също е вероятна и тя казва, че когато тялото заспи, духа на човек излиза извън него и започва да обикаля Астралните светове. Звучи страшно, но е напълно възможно да се случи т.нар. излизане извън тялото, но не винаги се случва. Когато си си казала, че искаш да се събудиш, ти отново си си придърпала духа към тялото (тялото и духа са свързани чрез нишка). В общи линии това, не е нито странно, нито страшно. Това, което ти се е случило, се е случвало на всеки, а всеки си го тълкува по различен начин. Например, аз като съм изморена и то много, в това състояние, преди съна не си усещам тялото, и все едно някой ми е отрязал главата и тя виси в пространството. Поздрави.

Чела съм "Подсъзнанието може всичко", но това не е единственият ми източник на информация, както се вижда и много другия са я чели, но не всички, и темата грам не е копи-пейст. А вместо да седите и да оплювате, че едва ли не крада, то моля допълнете и попълнете моета информация. За мен лично това би било по-полезно от калпавото мрънкане - какво защо. В смисъл, ако сте решили да ме ядете - яжте ме със знания, а не със спам А за мадамата, която не може да чете дълги текстове - в правилника не пише, колко кратки теми да пишат. Поздрави на всички :kiss:

Като за начало искам да те попитам дали си сигурна, че теб, което идва при теб е именно дух. Защото има много астрални създания, които биха могли да се разхождат и да преминават покрай теб. Да приемем, че е дух. Първото, което ми прави впечатление, е че си наплашена. От какво? Обикновенно този тип създания идват с цел "да се изповядат" и да кажат нещо, което ги мъчи. Много малко са случаите на т.н. игриви духове(под това име ги знам), които да правят проблеми. Но в крайна сметка преди всичко не трябва да те е страх - обръщаш се и си казваш нещо от сорта на "По волята Божия - разкарай се!" и може да визуализираш как дома ти се обгръща в светлина или се опитай да спреш да го мислиш, защото един от начините да се "закачат" за теб е именно вярата ти, че той е до теб в момента и на подсъзнателно ниво ти го викаш, само защото си чула някакъв шум, макар да не е бил от духа. Или другото, което аз правя, но то е с цел почит - в една чинийка умесвам трохи хляб, тамян, сол и захар, слагам ги до една свещ(за предпочитане църковна), която да изгори до край. А след това хляба може да се изхвърли на улица, на пръст някъде зад блока, но не в кошчето у дома. Това може да се прави на големи празници - Богородици, Задушници с цел душата да се успокои. Поздрави

Или може да отидеш в манастир(за предпочитане) и да се помолиш със свещ в ръка с думите "Господи, само ти си този, който може да съди, за това с цялото си сърце те моля.." и на там просто излей всичко, което ти се е случило опитвайки се да снемеш всичко мръсно от теб

Ето Ви още суеверия, който знам от дете. Разсипана сол и на кавга в къщи. Разсипана захар е на късмет. Когато тръгваш на път се казва за закрила "Бог пред нас и ние след него". Като те срещне жена с пълни торби, ще ти върви. Ако видиш врабчета да се къпят в прах, ще завали. Хляб не поставяй на обратно, на лошо е. /Някога на затворниците преди екзекуция са им поставяли хляба обърнат./

Страхът също може да бъде естествена защитна реакция на съзнанието. В смисъл, когато вървим по тъмна улица се появява страхът, че нещо/някой може да изкочи от тъмното, което засилва сетивата ни като слух, зрение, осезание.. Страхът също така поражда и една от най-силните агресии и именно в целта си да се защитим. А любовта е състояние, което не знам някой да е успял да разгадае или опише - има толкова много нюанси, толкова много изящество и красота в нея. Като цяло тя е много положителна емоция, която обаче може да породи други негативни емоции като Страх, гняв, омраза, тъга, завист.. Плюс това любовта може да има не толкова дълбоки емоционални същности - за някой любов може да има там където има само и единствено уважение, подкрепа, доброта, без да има истински чувства. Все пак сме попадали в момент, в който изпитваме т.нар. симпатия към някого, само защото той ти дава нещо, от което имаш нужда, но вътрешно ти не изпитваш нищо по-съществено към съответното лице.

Подкрепям мнението на janoaria относно факта, че мястото, на което попадаме след смъртта е състояние на духа. И ще дам пример - в Тибет когато човек умира, той заема определена поза (мисля, че я наричаха поза на спящият лъв, поправете ме, ако греша), в която се ляга с полусвити крака, едната ръка е под тялото, а другата мисля, че беше под главата като възглавничка. Състоянието, което умиращият приема е спокойствие, смиреност и визуализация на бяла светлина, която леко по леко го поглъща. По този начин се смята, че човек стига до божественото (нещо като безкрайно чисто и смирено бяло небитие, в което няма чувства като злоба, завист, отчаяние, страх - единствено хармония и мир). Всички, знаем, че телата ни умират, но не и душите. А самата смърт представлява плавно и леко потапяне, лека тръпка(попринцип хладна), която обгръща тялото поетапно, започвайки попринцип от краката по гръбначният стълб, малкият мозък и докато не изтръпне задната част на главата, а дишането става затруднено и тежко. Съответно мозъка изпраща импулси до тялото, с който се опитва да го размърда, също така адреналина се покачва, за да усили сърдечният ритъм и именно тук се ражда страхът(това горе долу се получава при естествена смърт). В зависимост в какво състояние(психическо) почине човек, т.е. както по-горе се спомена - честотата, с която вибрира, то се насочва на съответното място в т. нар. Астрал. От религиозна гледна точка смъртта има много лица, но всичките (в будизма, християнството или мюсюлманската религия) смъртта винаги има една основна идея: преход от състояние в състояние. Разбира се, това за много от нас звучи крайно плашещо, защото мнозина от нас са се вкопчили в живота по ред причини (в повечето случаи става дума за "аз не съм изживял живота си, не съм създал дете, не съм постигнал целта си") и това е нормално. Но моята баба преди да почине е казала нещо простичко "щом моите правнуци ми дадоха вода, когато съм жадна, то значи съм постигнала всичко в този живот". И именно може би тук е и малката идея за живота - не само да посадиш дърво, но и да видиш как то отвръща с любов на простичките ти желания(в случая чаша вода). Но смъртта за мен лично остава като кръговрат. Необходимост за осмисляне на ценностната ни система и духовно извисение. Защо? В една книга прочетох "За да видиш миналите си животи - погледни мислите си, а за да видиш бъдещите - действията си" - прости и силни думи, които ме навеждат на мисълта, че смъртта е просто преход за получаване на сетен шанс да поправим онова, което сме сгрешили в миналите си животи..