Sanovnik.bg»Форум»Поверия и Суеверия»Най големият страх на човека

Най големият страх на човека

  • 28.11.10 01:56#1мЕГИмЕГИРегистрация: 21.11.10Град: ПловдивОтговори: 266Най големият страх на човекаБезспорно един от най-големите ни страхове е страхът от смъртта. Нещо повече – в основата на повечето други страхове, притеснения и безпокойства е точно големият страх от „фаталното“. И ако успеем да го преодолеем, с това ще отпаднат и голяма част от всичките ни тревоги.

    Темата за смъртта е тема табу. Повечето хора се страхуват да говорят, дори да мислят за нея. Често я наричаме край, фаталното, най-лошото…Има много неизвестности, мистерии, много хипотези, преположения, различни разкази, но нищо, което можем „реално“ да видим. Религиите обещават вечно блаженство за праведниците и ад за грешниците. Често сме чували за страшния съд, пред който ще се изправим „там“. Материалистите пък смятат, че няма нищо след смъртта… Тази тайнственост и неизвестност превръща страха в ужас.

    Но всъщност отвъдното не е друго място, а състояние на съзнаването. Всяка честота в природата съществува едновременно с други честоти и въпреки това ние преживяваме само това, което виждаме
    ОтговорОтговор с цитат
  • 12.12.10 01:19#2NikoletaNikoletaРегистрация: 11.12.10Град: -Отговори: 2от: Най големият страх на човекаНа мен наистина ми е интересно какво ще стане след като умра.ОтговорОтговор с цитат
  • 01.02.11 07:16#3Valentin GeorgievValentin GeorgievРегистрация: 01.02.11Град: -Отговори: 2от: Най големият страх на човекаМи пробвай.ОтговорОтговор с цитат
  • 26.02.11 08:48#4мЕГИмЕГИРегистрация: 21.11.10Град: ПловдивОтговори: 266от: Най големият страх на човекаСтига пък и ти да пробва, интересно й е на момичето. То като тема наистина е доста загадъчно. Само се замисил и ще се увериш. Само не ми казвай, че не ти е интересно.ОтговорОтговор с цитат
  • 07.01.12 05:24#5АлексАлексРегистрация: 11.10.11Град: ВарнаОтговори: 112от: Най големият страх на човекаНа мен наистина най-големият ми страх е от смъртта и то защото, когато умреш, не можеш да се върнеш.Може да станеш дух и да плашиш близките си.Даже да ги подлудиш.Затова не искам да умирам и много ме е страх.Сигурно и затова съм песимистка. ОтговорОтговор с цитат
  • 08.02.12 11:30#6еленаеленаРегистрация: 07.02.12Град: -Отговори: 4от: Най големият страх на човекатази тема е доста интересна но за жалост няма много факти свързани с нея ОтговорОтговор с цитат
  • 16.04.12 11:10#7DesDesРегистрация: 13.04.12Град: СофияОтговори: 8от: Най големият страх на човекаПодкрепям мнението на janoaria относно факта, че мястото, на което попадаме след смъртта е състояние на духа. И ще дам пример - в Тибет когато човек умира, той заема определена поза (мисля, че я наричаха поза на спящият лъв, поправете ме, ако греша), в която се ляга с полусвити крака, едната ръка е под тялото, а другата мисля, че беше под главата като възглавничка. Състоянието, което умиращият приема е спокойствие, смиреност и визуализация на бяла светлина, която леко по леко го поглъща. По този начин се смята, че човек стига до божественото (нещо като безкрайно чисто и смирено бяло небитие, в което няма чувства като злоба, завист, отчаяние, страх - единствено хармония и мир).

    Всички, знаем, че телата ни умират, но не и душите. А самата смърт представлява плавно и леко потапяне, лека тръпка(попринцип хладна), която обгръща тялото поетапно, започвайки попринцип от краката по гръбначният стълб, малкият мозък и докато не изтръпне задната част на главата, а дишането става затруднено и тежко. Съответно мозъка изпраща импулси до тялото, с който се опитва да го размърда, също така адреналина се покачва, за да усили сърдечният ритъм и именно тук се ражда страхът(това горе долу се получава при естествена смърт). В зависимост в какво състояние(психическо) почине човек, т.е. както по-горе се спомена - честотата, с която вибрира, то се насочва на съответното място в т. нар. Астрал.

    От религиозна гледна точка смъртта има много лица, но всичките (в будизма, християнството или мюсюлманската религия) смъртта винаги има една основна идея: преход от състояние в състояние.

    Разбира се, това за много от нас звучи крайно плашещо, защото мнозина от нас са се вкопчили в живота по ред причини (в повечето случаи става дума за "аз не съм изживял живота си, не съм създал дете, не съм постигнал целта си") и това е нормално. Но моята баба преди да почине е казала нещо простичко "щом моите правнуци ми дадоха вода, когато съм жадна, то значи съм постигнала всичко в този живот". И именно може би тук е и малката идея за живота - не само да посадиш дърво, но и да видиш как то отвръща с любов на простичките ти желания(в случая чаша вода).

    Но смъртта за мен лично остава като кръговрат. Необходимост за осмисляне на ценностната ни система и духовно извисение. Защо? В една книга прочетох "За да видиш миналите си животи - погледни мислите си, а за да видиш бъдещите - действията си" - прости и силни думи, които ме навеждат на мисълта, че смъртта е просто преход за получаване на сетен шанс да поправим онова, което сме сгрешили в миналите си животи..    ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest