Ордалията, известна през Средновековието като разновидност на Божия съд, се е основавала на вярата в това, че ако човек е невинен, Господ ще му помогне.
Класическите ордалии са изпитания с огън и с вода. При първите обвиняемият трябвало да вземе в ръце нажежено до червено желязо и да извърви така 9 крачки.
Той се признавал за невинен, ако по ръцете му нямало изгаряния, или ако те успявали да зараснат напълно за три дни, след като били връзвани с бинтове.
В Англия съществувал специфичен вариант на ордалията с огън. В тясно помещение се нареждали девет остриета на плуг, нажежени в пещ.
На нещастника връзвали очите и ако той успявал да измине разстоянието от едната стена до другата, без да стъпи върху нито едно от нажежените остриета, го признавали за невинен.
Класическата ордалия с вода била истински ужас за човек, обвинен в престъпление. На врата на обвиняемия връзвали тежест и го хвърляли в дълбок вир. Отивал ли на дъното, значи е бил виновен.
Този странен обичай произлязъл от легендата за епископ Квиринус, който бил хвърлен във водата от езичници. На врата му бил закачен воденичен камък, но той изплувал на повърхността невредим.
Друг вариант на изтезания на Инквизицията с водата бил по-поносим - при него можело да пострада само част от обвиняемия. Той трябвало да бръкне в съд с вряща вода и да извади пръстен.
Понякога обаче вместо вода в съда вряло масло или се топяло олово. Който успявал да измъкне пръстена, оставал без ръка, но имал шанс да не бъде обесен или изгорен.
Изобретателните инквизитори измислили още по-ужасен начин да разберат дали човек е виновен. Те вкарвали в устата му чрез тръба огромно количество вода. Ако успявал да не умре, което било невъзможно, го смятали за абсолютно невинен.
Водата се ползвала от Инквизицията при изтезания, целящи да разберат дали дадена жена е вещица. Нещастницата била здраво омотавана с въжета и я хвърляли в дълбок водоем.
Ако тялото ѝ успявало да се задържи няколко секунди над водата, това означавало, че святата вода не я приема и тя е вещица. Тогава била изгаряна на клада. Ако пък отивала на дъното, ставало ясно, че е виновна в друг грях, затова е потънала.
През 1215 г. Четвъртият лютерански събор забранил използването на ордалиите, но практиката на така нареченият Божи съд се запазила до края на 17-ти век.
Коментари