През Средновековието изтезанията и екзекуции се използвали за назидание, както и за признания, най-често в това, че дадена жена е вещица. Независимо от това дали изтезаваният човек си признавал или не, той почти винаги бивал умъртвяван по жесток начин.
За да бъдат мъченията и екзекуциите дълги и болезнени, се изобретявали различни методи и инструменти. В Германия много популярно било мъчението, известно като Бдението. При него не се чупели кости и не се режели крайници, но то било ужасно. Жертвата не можела да спи, защото основната цел била да се поддържа тя в будно състояние.
Изтезанието се правело по различни начини. За да не се допуска заспиването на жертвата, главата ѝ се подпирала с желязна пръчка с шипове, които се забивали в гърдите и в брадичката. Така човекът изпитвал ужасни болки, а щом от безсъние и изтощение главата му клюмвала, шиповете влизали още по-навътре. Често тази инквизиция водела до смърт.
Ужасяващото приспособление, наречено щъркел, представлявало система от телени въжета, които се връзвали около врата, краката и ръцете на жертвата. Тя била принудена да седи с плътно прибрани до тялото и сгънати в коленете крака.
След няколко минути това положение на тялото довеждало до ужасни спазми в корема, гърдите, шията и крайниците. След около час в тази поза жертвата изпадала в състояние на невменяемост от болката. Ако все пак инквизиторите пускали жертвата на свобода след изтезанието, тя умирала от гангрена и инфекции, които възниквали заради това, че желязото се врязвало в тялото.
През Средновековието много хора са били екзекутирани, като били заравяни живи. Над земята оставала само главата им, а до нея стоял човек, който пазел никой да не изкопае жертвата и да не ѝ даде вода или храна. Обикновено жертвите на това чудовищно мъчение умирали след около два дни в страшни мъки.
Сваряването на хора също било сред ужасяващите екзекуции на Средновековието. Съществували три варианта на варенето на хора, които обикновено били обвинявани в престъпление като отравяне или фалшифициране на пари.
При първия вариант, в който осъденият се хвърлял в казан с вряща вода, жертвата умирала веднага. Съществувал и друг вариант - в който жертвата се заливала първо с гореща вода, а след това със студена, докато умре.
Най-страшен бил вариантът, в който жертвата висяла над котел с вряща вода и постепенно се спускала все по-надолу. По този начин екзекуцията можела да трае часове.
Коментари