Инквизицията през Средновековието

Инквизицията е термин, произлизащ от латинската дума inquisitio, която означава разследване. Инквизицията е специален следствен и съдебен орган към католическата църква в периода от XIII до XIX век. Основната му задача е била борбата с ересите и с различното мислене.

Инквизицията е учредена с указ на папа Инокентий Трети. През 1231 година папа Григорий Девети предал функцията на инквизицията на монасите от доминиканския и францисканския орден и въвел постоянни инквизиторски трибунали в Италия, Германия, Испания, Португалия, Франция, Холандия, а по-късно и в Мексико, Бразилия, Перу.

През средновековието за улесняване на изтезанията по време на разпитите са били създадени най-различни приспособления и инструменти.

Едно от най-популярните е било вилицата на еретика. Този инструмент наподобявал голяма двустранна вилица. Горните шипове се забивали под брадичката, а долните – в гърдите. Тя се закрепяла за врата с каишка.

Този инструмент се е използвал при разпити по обвинение във вещерство и ерес. Вилицата се забивала дълбоко и позволявала на жертвата да говори с едва разбираем глас. Върху вилицата имало надпис с думите „отричам се”.

Испанският ботуш е метално приспособление, което обхващало крака като ботуш до коляното. Със система от винтове кракът постепенно се натрошавал от коляното до глезена. Вариант на испанския ботуш е испанската обувка, която представлявала метално приспособление за натрошаване на костите на стъпалото.

Испанско гъделичкане – така наричали разкъсването на тялото на жертвата с помощта на специално метално гребло, което се забивало в плътта.

Трион, дълъг повече от метър и половина, се използвал, за да се разрязва бавно по дължина жертва, обвинена във вещерство и особено спрямо жени, които според обвинителите били заченали от Сатаната.

Често жертвите били завързвани към голяма метална скара, под която се слагали горещи въглени и за да получат признания от тях, инквизиторите ги изпичали живи.

Креслото на разпитите представлявало дървен стол с облегалка, изцяло покрит с шипове, които се нажежавали, докато жертвата е принудена да седне върху тях.

Инструмент, известен като Испанския паяк, представлявал огромни щипки с остри краища. Те се нажежавали до бяло и с тях палачът разкъсвал гръдния кош на жертвата.