Робер Дамиен, убиец и един от парижките топ-престъпници на осемнадесети век, бил нает от неизвестна група, която заговорничела срещу Луи XV.
Дамиен трябвало да го убие, но опитът му за покушение бил провален и той бил арестуван. За да получат имената на поръчителите, инквизиторите измъчвали часове наред Дамиен.
Това е човекът, който може би е издържал на най-ужасните изтезания, преди да умре. От тялото му рязали кожа, изгорили косата му, рязали парчета от крайниците му, извадили зъбите му, счупили костите му, поливали го с врящо масло и го влачели, вързан за конска опашка.
Дамиен умрял от раните си, но така и не издал имената на поръчителите на убийството на краля. Няма отговор на въпроса защо не е казал имената на поръчителите, но най-вероятно просто не ги е знаел.
През петнадесети век в Испания едно от най-разпространените изпълнения на смъртната присъда било изгаряне на клада. Хората, които били осъдени на такава ужасна смърт, трябвало да носят специална дреха.
Тя се наричала санбенито. Върху дрехата била изобразена огнена порта, която води към ада. След смъртта на осъдения името му се изписвало на ново санбенито, което се закачало над портата на църковния двор.
Когато старото санбенито се разпадало от дъждовете и ветровете, на негово място се закачало ново, със същото име, за да напомня на хората за ужасната смърт на провинилия се.
През петнадесети век в Бохемия възникнала евангелистката секта Моравски братя. Тя проповядвала отказ от насилието и не приемала кръвопролитието.
Но членовете на тази секта били принудени да станат палачи на престъпници. За да изпълнят дълга си и да не пролеят кръвта на осъдения, Моравските братя убивали престъпниците хуманно – като ги гъделичкали до смърт.
Коментари