sanovnik.bg»Статии»Мистерии»Любопитно»Григориански календар - какво трябва да знаем?

Григориански календар - какво трябва да знаем?

Григориански календар - какво трябва да знаем?
Снимка: wikipedia.org

Основна разлика днес между католици и православни е календарът, по който се определят празниците. Затова големите християнски празници се празнуват на различни дати от двете течения в християнството.

Защо се е получило така?

Първоначално светът е отчитал времето с така нареченият Юлиански календар. Средновековният астроном Луиджи Лилио обаче активно се заема със задачата да се коригират някои неточности в него.

Основната от тях, наложила реформирането на календара, е възстановяване на честването на Великден. Трябвало е да се вземе предвид, че на Първия вселенски събор било решено пролетното равноденствие да бъде винаги на 21 март. Природата обаче не искала да се съобрази с решението на отците и равноденствието настъпвало по-рано.

Причината била, че според Юлианския календар годината е дълга 365 дни и 6 часа. Слънчевата година обаче е малко по-къса. Така Юлианската година изостава от слънчевата с малко повече от 11 минути всяка година. С течение на времето това изоставане вече подминава едно денонощие. Към средата на ХVІ век Юлианският календар изоставал с 10 дни и равноденствието настъпило на 11 март вместо на 21 март.

Затова папа Григорий ХІІІ издал папска була за въвеждане на реформиран календар, който днес наричаме Григориански.

Григориански календар

Реформата в календара се състои в премахване на 3 високосни дни за период от 400 години. По този начин Григорианската година става дълга точно 365 дни, 5 часа, 49 минути и 12 секунди. Изоставането на Григорианската година от слънчевата е само 26.8 секунди за 1 година. За да се натрупа изоставане от 1 денонощие трябва да минат 3225 години.

След промените, проведени с приемането на календара през 1582 година, се наложили някои промени в датите. Човек, роден на дата 1 април 1582 година празнувал първата си годишнина на 10 април 1582 година. Така се появило понятието нов и стар стил.

Повечето католически държави приели Григорианския календар, но протестантите и православните останали на Юлиянския. Западният свят приел календара, наложен от папа Григорий ХІІІ през ХХVІІ и ХVІІІ век, а източното православие през ХІХ-ХХ век.

България приема Григорианския календар през 1916 година, когато корекцията на дните е вече възлиза на 13 дни.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати