Етнографското изкуство е процес на предаване на родова памет, на знания, наследени от предците. Шевицата, извезана от сръчните женски ръце, съхранява тази родова памет. Във везаните дрехи и вещи се разказва историята на семейството, на рода, на народа, на земята, изпълнени с много старание, усет и мисъл да носят не само красота в ежедневието, но да споделят и мъдростта, натрупана във времето.
Българските шевици са отпечатък от мирогледа и нравите на народа. Техните символи имат много древен произход. Моделите им са датирани от преди новата ера, по-точно Бронзовата епоха. Макар обстоятелствата около създаването на тази символика да не е изяснена напълно, знае се, че траките са оставили траен отпечатък върху развитието на европейските вярвания, преминали през гръцката и римската култура.
Символиката на шевиците, които се правят върху дрехите на българите в по-стари времена, са пряко свързани със земния живот на този, който ще носи дрехата. Плодородието, дълголетието, здравето и защитата от зли сили са основните символи както върху мъжките, така и върху женските носии.
Шевиците се разполагат по краищата, за да не могат злите духове да стигнат до носещия дрехата, тя се явява като негова втора кожа, със защитна функция. Деколтето, ръбовете на ръкава и полите са местата, където се бродират символите.
За всеки етап от живота на човека символиката на шевицата е различна. Мотивите в женската носия са най-отчетливо разпознаваеми. Различни символи се везат за дете, девойка, мома, годеница, млада невеста, майка, вдовица. Не може неомъжена жена да носи мотиви, присъщи на майчинството.
Символите са свързани със статуса, пола на притежателя или повода, по който се носи дрехата. На жените е разрешено да се занимават с везане само до сватбата си, а след това могат да започнат отново, когато учат дъщерите си на това изкуство. Момичето започва да бродира на 12- годишна възраст.
Шевиците се характеризират с голямо цветно разнообразие и всеки цвят има определено значение. Червеният е символ на майчината кръв и новия живот. Пази от уроки и магии. Булката също носи червен воал, а новороденото се повива в червени пелени със защитна цел.
Зеленият цвят е изразител на вечния живот и се свързва с Дървото на живота, символ във всяко вярване.
Жълтият напомня за слънцето, огъня, светлината.
Белият цвят е символ на чистотата, непорочността, неприкосновеността на девойката.
Сред символите, които се везат, най-често се среща Дървото на живота - това е стилизиран символ на света, като короната му е небето, стеблото изразява земята, а корените са домът, в който живеят демоните.
Символът на богинята-майка е стилизирано изображение на раждаща жена и се свързва с идеята за плодовитост.
Канатицата символизира семейството. Тя носи хармония, равновесие, спокойствие.
Пречупеният кръст е славянски символ, свързан с култа към слънцето и огъня.
Коментари